Мария от рода на хвърчащите хора

Предаване: Панорама

В предаването
Части от предаването
Всички броеве
Мария Донева - писател и драматург: Аз мисля, че ако се състезаваме по това кой е най-тъжен, всеки ще спечели собствената си класация. Защото никой не е останал без разочарования, без тъга, без заболявания, без загуби. Мисля, че е благородно да не занимаваш хората с нещастието си, защото те си имат свое. Хубаво е да ги зарадваш, да им се усмихнеш. Без да е поза. Ама то не можеш винаги да си щастлив!

Може би сте я чели, без да я познавате. Без реклама стиховете ѝ са заживели свой собствен живот. Хората си ги споделят. Препращат. Като малки знаци за спасение.

Мария е автор и на много песни и текстове за театрите в България. Малцина знаят това. Понякога разплаква възрастните, понякога децата се смеят.

Можете да я срещнете всеки ден на улиците в Стара Загора. Градът, който обича.

Мария Донева: Общо взето, когато не можеш да помогнеш на себе си е хубаво да се огледаш и да видиш дали не можеш да свършиш нещо за някой друг. Това много помага. Наистина. Изпробвано!

Със всички хора, с които съм работила щастливо и успешно, винаги съм искала да бъда равна и да бъда достойна, да мога да се отблагодаря за това, което те правят за мен. Голям късмет е човек да работи с хора, които харесва.

Нейните стихове и песни отдавна са напуснали родния и град. Но тя не иска да го прави.

Знае, че не мястото пречи на човека, а липсата на идеи. Знае, че хубавите неща стават леко и свободно.

Вземеш ли много да се мъчиш, другите все да ти пречат, нещо не е наред. Важи за поезията, но много често и за живота.

Мария Донева: Стане ли трудно, почнеш ли да се мъчиш, то не е готово. Все едно се мъчиш да го извадиш с клещи. То трябва да каже: “Щрак!“ и да е готово! Човек се обгражда със себеподобни. Ако някой казва: днес никой не чете, значи самият той не чете. Ей, там е книжарницата, влезте и ще видите, че винаги е пълна. Има много такива хора. Има много спортисти. Аз: не! Има много любители на операта – аз: да! Има си за всеки човек удоволствия и наслади и нещо, с което да е полезен.

Мария е от хората, които бягат далеч от всеки, който казва, че му е скучно. Тя винаги има какво да прави. Изработва кукли, превежда детски книжки, пише песни. Обича сърцето и ръцете и да са заети.

Тя е драматург на театъра в Стара Загора. Вълнува се всеки път, когато актьорите превърнат думите ѝ в нещо живо.

Мария Донева: Голямо приключение е да участваш в такова нещо. Много е вълнуващо, задължаващо. Прехвръкваш над земята!

Работила е в пиеса със слепи хора. Правила е арт терапии за деца с увреждания. 8 години е помагала на хората от психиатрията в Раднево. Там срещнала удивителни актьори.

Мария Донева: Да излезеш от ролята на пациент и да влезеш в ролята на хайдутин, цар, кон или каквото играеш и за два часа на ден, да не си в болницата в Раднево, а да си в Париж, това кой ти го дава. Това е много специално. Аз бях щастлива да работя там и мислех, че работя нещо много смислено. И сега го мисля. Беше много хубаво. Ама то за мене това не са били болни хора - това са били актьори, мои колеги. Аз един здрав човек не познавам. Нали?! Един го боли зъб, друг има диабет, трети кашля, четвърти има шизофрения. Един здрав няма на тоя свят!

Мария не поучава другите. Всеки лети в своя собствен космос от страдания. Вярва, че е по-добре честно да си потъгуваш, отколкото да живееш с фалшива усмивка. Че думите имат огромна сила - могат да убиват, могат и да лекуват.

Мария Донева: Не искам да звуча лицемерно и приповдигнато. И те да ми викат хората хората: "о-о, тя е много позитивна".

Ако няма какво да каже, Мария мълчи. Понякога животът така действа на душите на хората. Понякога пише за щастие, пък излиза тъга.

Понякога наблюдава как светът и хората не спират да се борят за какво ли не. Тогава пише за любов. Даже когато я няма. И защото я има.

Мария Донева: Има един израз на латински „амор фати“. И това не е да обичаш дебеланки, както първо си помислих, а да обичаш съдбата си. Да я приемаш с достойнство. Мисля, че това е нашата победа. Ще има слънце. Ще има дъжд. Ще бъдем млади. После не толкова. Ще бъдем здрави. Ще бъдем болни. Ще ни обичат, ще ни изоставят. Нашата победа ще бъде, ако се наслаждаваме на всичко това.