Между свободата и сигурността

След антентатите в Париж Европа заговори за повече сигурност. Последваха спецоперации и арести в предградията на някои европейски градове. Някои хора останаха блокирани в домовете си. Повече сигурност срещу по-малко лично свобода - въпрос, който може би тепърва ще се дискутира от юристите.

Според президента на Международния съюз на адвокатите Жан-Жак Уетвилер терорът в Париж ясно показва, че Европа има пропуски в сигурността. Той смята, че е ясно, че те са били в системата за обмен на информация между белгийските и френските органи за разследване и би било добре да се въведат реформи на европейско равнище, за да може този обмен да става по по-бърз и качествен начин. По негово мнение можем да видим такива промени в близко бъдеще и с времето те ще бъдат приложени. След атентатите френският президент Франсоа Оланд поиска по-ефективно антитерористично законодателство. Част от предложенията - отнемане на националност на хора с двойно гражданство, осъдени за посегателство на ценностите на Републиката. Уетвилер заяви, че трябва да внимаваме както за сигурността, така и за защитата на човешките права. Той се съгласи, че трябва да се предприемат мерки. След атентатите европейските лидери заговориха и за увеличаване на контрола по границите. Ще платим ли обаче своята сигурност с цената на личните ни свободи? "Не смятам, че ще се ограничат свободите на европейците. Единственото нещо, което може би ще се промени е, че ще затвърди контролът на границите с цел да се засичат тези терористи и в такъв случай ще се създадат малко повече опашки, но не бих казал, че това ще доведе до ограничаване на свободите на европейците", смята президентът на Международния съюз на адвокатите. Той обясни, че бежанската криза е едно, а терористите - съвсем друго.

За равновесието между сигурността и свободата разговаряхме в студиото на "Денят започва". Гости по темата бяха директорът на софийския клон на Европейския съвет за външна политика Весела Чернева и журналистът от вестник "Сега" Светослав Терзиев. Попитахме ги дали ще бъде открита лесно "златната среда" между сигурността и свободата.

Според Весела Чернева това е най-трудното. В ситуация, в която хората имат чувството, че нещо много тревожно се случва и че имат много поводи за притеснение именно намирането на "златната среда" е проблема. Тя припомни как след 11 септември имаше залитане към посока на сигурността на САЩ и в последствие влязохме в цикъла на свободата, чувствахме се сигурни и сега тази синусоида отново се е преместила. По нейно мнение Европа през последните 15 години в по-голяма част от времето е имала сравнително спокоен особено по отношение на тероризъм. "В повечето време ние като че ли забравихме, че трябва да се пазим", каза Чернева.

Според Светослав Терзиев проблемът е, че винаги когато се заговори за необходимост от някакви извънредни мерки първото, към което се посяга, е сувернитетът, който вече е доста ограничен в ЕС и става все по-малък. Контратезата всъщност е повече Европа, по-малко национален сувернитет, обясни той. По негово мнение животът се сблъсква с тази теза, защото не само не намалява сувернитета, на и се засилва стремежът на държавите да се възползват от него и да ограничат общоевропейските мерки. "Случая със свободата на движение е пределно ясен. Възстановяват се националните граници. Шенгенското пространство не функционира по начина, по който е замислено и се върви към едно раздробяване на Европа, което е обратната тенденция на целта ни за изграждане на Голяма Европа", смята журналистът.