Млад фотограф в капана на "Капана"

18-годишен немец се превърна в едно от лицата на артквартала на Пловдив „Капана“. Филип Цимерман успя да раздвижи пловдивчани с танца Shuffle /Шафъл/, а после запечата личните си впечатления от българите и бита им в изложба. Той е един от хората, направили жива верига, за да спасят от събаряне тютюневия склад на улица „Одрин“ 8 в Пловдив.

Срещаме се с Филип три седмици преди да се върне в родния си град Карлсруе. Пристига в България като доброволец по програма за обмен и живее в емблематичния пловдивски квартал „Капана“. Освен много приятели, тук среща и много истории, като тази на съседа му, които представя в първата си изложба.

"Него винаги може да го видиш на прозореца по този начин. Не откъсва поглед от улицата. Винаги ме поздравява. Не знам нищо за него, но съм сигурен, че той знае много за мен, защото по цял ден наблюдава кой минава, което си начина му на живот", разказа Филип.

Филип изследва живота в града и на село, потапя се в столичния нощен живот, за да покаже България като страна с паралелни светове, които рядко си взаимодействат.

"Това е снимка от фестивала Meadows in the Mountains в Родопите, на който ходят само британци. Но те имат напълно различно поведение, независими и свободни са. Повече са като хипита. Обличат се много цветно. Сякаш си в напълно различен свят вътре в държавата, заради тези полудели чужденци, които са дошли. А до тях са ромите от „Столипиново“, които ни показват отново друг свят и друга култура", паказа фотографът.

В същата група снимки е момент от столичен нощен клуб, който е като в мъгла.

"Омръзнали са ми снимките, на които хората се смеят и се правят, че се забавляват. За мен да си си прекарал добре е едва да си спомняш и да се питаш това наистина ли се случи", каза Филип.

Филип почита нашите традиции- носи мартеница, играе хоро и отлично разбира езика ни. Прави му впечатление обаче, че българите не танцуват много и е решен да промени това.

"Когато за първи път отидох на парти в България, бях изумен, че хората не танцуват. Надявах се, че ще са по-отворени да изразяват себе си. Така че започнах да организирам уроци от една страна като начин хората да са по-активни, но и за да усетят нови културни влияния. Но за мен най-важно е те да се почустват различно, да са по-уверени когато се движат. Всъщност на тези уъркшопове имаше няколко човека, които наистина овладяха този начин на танцуване. Направихме въпросници след танца, за да разберем как се чувстват след това и се оказа, че те наистина са по-самоуверени и не се притесняват вече да танцуват и да се забавляват. Това беше главната ми цел", разказа той.

Младият мъж се чувства част от живота на Пловдив. Затова и участва в протестите за опазването на тютюневия склад. Впечатленията му от всички събития, които вижда през 11-те месеца в България са описани в блога му. Всяка снимка от изложбата му също е история.