Мястото на България в културата на Европа

Говорим за бъдещето на Европейския съюз в публичните сфери, каква е ролята на медиите в страните от съюза. Доколко ние, като граждани, участваме в този разговор и имаме позиция? Повод за разговора ни в студиото е книгата на журналиста Ралица Ковачева.

По отношение на критичността на читателя като медиен потребител Ралица Ковачева подчерта, че във времето на алтернативните факти и постистината това е един от най-големите дефицити. Тя се надява нейното изследване да бъде полезно за широката публика, но "най-вече за медиите, за журналистите, за политиците, защото това са основните създатели на дискурси, основните създатели на смисъл... в публичната сфера".

Владимир Шопов изтъкна, че причините за констатациите в изследването на Ковачева са дълбоки и датират от самото начало на отношението на България към съюза.

Владимир Шопов, политически анализатор:
"Сякаш България възприема себе си като държава, която има три задачи по отношение на ЕС. Първата задача е да влезе в него, втората задача е да харчи неговите пари, третата задача е да не бъде изгонена от него. И в момента, в който ние започнем по този начин да се самовъзприемаме като участници в този уникален исторически проект и възможност, ще бъде изключително трудно да генерираме публична и политическа среда, която отива отвъд тези три цели..."

През последните 15-ина години е станала дълбока промяна в начина и позиционирането на европейските теми вътре, в националните политически дебати във всички страни. Европейският съюз от нещо, което е "обект на висока дипломация, на международни отношения някъде там в Брюксел", постепенно се е политизирал и влязъл вътре, в националните политически битки, смята анализаторът.

Като граждани с чувството, ч еживеет в страна, периферна в Евросъюза, периферна ли е информацията, която достига до нас в разговора за бъдещето на Европейския съюз, и за нашето място там? Ковачева обясни основния акцент в своето изследване. В него аргументира тезата за съществуването на център и периферия в публичните дебати в ЕС, а оттам и на група държави - Великобритания, Германия и Франция - които налагат темите и дискурса, налагат рамките на дебата. От друга страна:

"... Съществуват държави като България, които са пасивни възприематели, при това по един доста "счупен" начин. Темите за ЕС в България, освен че са малко - чисто количествено на фона на вътрешнополитическите теми - са представени по един доста информационно беден начин. Обикновено това са политически изказвания, които в огромната си част са лозунги - кухи, неистинни, лишени от задкадрово послание. Това хората го хващат и впечатлението какво е. Европейският съюз е някаква куха фасада, едни чиновници, едни директиви и други сложни думи. А това е защото хората, които говорят за него, го представят така..."