Наши учени изследват гените на устойчиви при резки климатични промени растения

Учените от центъра в Пловдив проучват основно ендемичното растение хаберлея родопензис, познато още като родопски силивряк и цветето на Орфей.

Доц. Милен Георгиев, Институт по микробиология при БАН: Това растение спада към групата на възкръсващите растения, които са интересни от гледна точка на това, че ако ние разберем какъв е механизмът, по който растението оцелява, екстремните условия, липсата на влажност, ние след това бихме могли да прехвърлим това знание в стопански значими култури като домати, пипер и т.н. и по този начин да се реши един значим проблем със засушаването и понижаването, най-общо на добива, вследствие на промените в климата и повишаването на температурите.

Специалистите са си поставили изключително сложната задача да изследват молекулярните механизми и гените, които правят растението толкова устойчиво на резки климатични промени. Процесът може да отнеме години.

Доц. Милен Георгиев, Институт по микробиология при БАН: Растение, за да оцелява в такива екстремни условия, има механизми, които са създадени от природата. Този механизъм, или тази група механизми, или група гени, които са отговорни за това нещо, ако ние успеем да ги установим, след това тези гени бихме могли да ги прехвърлим в домат например и тези култури да оцеляват в екстремни условия на околната среда.

Първите опити са показали, че работата на учените никак няма да е лесна. Още повече, че групата на т.нар. възкръсващи растения у нас е много малка.

Доц. Милен Георгиев, Институт по микробиология при БАН: Този механизъм еволюционно е създаден в рамките на хиляди години и се оказва, че не е просто един ген, който ние да вземем от възкръсващото растение, да прехвърлим в доматите и да се получат нещата. Оказа се, че са доста по-сложни механизмите и необходимо учени от различни области да се включат. Затова всъщност беше и идеята за центъра.

В екипа от специалисти попадат учени от областта на молекулярната биология, химията, селекцията и др. Целта е да се обхванат всички страни, за да може да бъде обяснен механизмът на възкръсване. През първите години на опити е заложено в програмата създаването специална на колекция от пипери.

Доц. Димитрина Костова, Институт по зеленчукови култури Марица: Изследваме една богата колекция от местни форми пипери за Балканския полуостров. Трябва да подчертая, че Балканският полуостров се счита за вторичен формообразователен център за тази култура и тук се намират много интересни видове образци пипер – основно от вида капсикум ану. Това, което целим, да се разработи в центъра, е да се създаде една елитна колекция от образци пипер, чийто качества, имащи стопанска значимост, същевременно могат да бъдат интересни и за различни други индустрии, като фармацевтична и козметична индустрия и т.н., и могат да бъдат използвани.

За да бъде по-прецизно изследването на пипера, учeните в центъра ще използват постиженията и на немските им партньорите в областта на геномиката и метаболомиката.