Наследство в риск. Как се възстановява загубата на култура?

Пожарът в Тютюневия град за пореден път постави въпроса за културното ни наследство. За да бъдем честни към историята, трябва да кажем, че още през 30-те години на 20. век от лицето на Пловдив, въпреки енергичната съпротива на част от гражданите, са заличени знакови сгради и природни феномени. Сградата на Куршум хан - сегашните градски хали, изобразена от Златю Бояджиев в забележителното му платно, седмото тепе на Пловдив - Марково тепе е унищожено пак тогава, за да се направят от сиенита му паветата за градските улици. В годините на социализма е унищожена голяма част от античния форум, за да бъде построен площад Централен и Пощата. Същата е съдбата на Дома на народното здраве - строеж и дарение от големия благодетел Кудоглу, същият, който със собствени средства строи двата склада на улицата на индустриализацията "Иван Вазов". С Манол Пейков, Петко Костадинов и Димитър Герганов разговаряхме за отношението към историческите ни паметници.

Манол Пейков, издател и член на УС на фондация "Пловдив 2019", посочи, че едната причина за безотговорното отношение на българите е фактът, че е трудно да припознаем историческите паметници като нещо ценно. Другият проблем е уклонът ни към тотален неолиберализъм в политиката, склонността ни да смятаме, че пазарът определя всичко. "За мен в области като културата, здравеопазването и образованието, държавата трябва много здраво да се намесва", подчерта той.

Петко Костадинов, председател на Регионалната камара на архитектите, припомни, че в края на своето съществуване Куршум хан е превърнат в затвор, в който са бесени революционери. Една от причините той да бъде затворен е това, че той е символ на мракобесие. Големите разрушения обаче са извършени много по-късно и бяха съсипани пред очите ни.

Писателят Димитър Герганов се спря на етичния проблем какво да се прави с разкритата археология и оставеното ни историческо наследство.

Вижте целия разговор във видеото.