Най-странните номинации и призьори на наградите „Оскар“

Политическите призиви бяха ограничени до конкретни каузи като имиграцията и забраната на оръжия в САЩ. Академията елегантно комбинира и елементи от историята си с темата за равноправието в индустрията, канейки носителки на награди от далечни години да връчат юбилейните Оскари. 90 години обаче са много време и за толкова много церемонии неминуемо е имало и куриозни случаи.

Хиляди са звездните имена, преминали през превърналия се в символ на блясък червен килим на Холивуд. Всяка една от 90-те церемонии по връчването на наградите „Оскар“ е оставила собствен отпечатък в историята на филмовото изкуство през годините.

1929 г. е годината на първата церемония за наградите „Оскар“. Любопитен факт е, че единствено тогава продукция от нямото кино печели наградата за най-добър филм - лентата „Криле“. Всъщност през 29-та година наградите дори не са се казвали така. Те получават своето име едва през 1939 г. И макар да не е потвърдена историята за това как са избрали точно това име, се смята, че заслуга има Маргарет Херик, библиотекарка на академията, която веднъж казала, че статуетката прилича на чичо й Оскар.

Неизменна част от всяка една церемония през тези 90 години е нейният водещ. Обикновено за целта се избира човек, който се ползва с уважение и авторитет в средите. Изключително признание е да попаднеш в списъка водещи на най-бляскавата церемония в годината един път.

Все пак обаче има и такива, на които щастието се е усмихнало два пъти. Тази година водещият на галавечерта - известният американски водещ Джими Кимъл постави своеобразен рекорд. Той е първият човек водил две поредни церемонии от Били Кристъл насам.

Въпреки елегантността и блясъкът, които са неизменна част от всяка церемония, обаче, гафове не липсват. В крайна сметка и звездите са хора. Миналогодишната церемония ще бъде запомнена именно като галавечерта с един от най-куриозните гафове. Тогава Уорън Бийти и Фей Дънауей обявиха грешна лента за носител на най-важното отличие “Филм на годината“.

Объркването беше поправено едва при словото на продуцентите на грешно обявения „Ла ла Ленд”, които трябваше да предадат отличието на екипа зад филма "Лунна светлина", който беше и истинският носител на Оскар.

"Лунна светлина" - миналогодишният призьор е победител и в друга класация. Това е единственият филм с изцяло чернокож състав, който печели отличието за най-добра лента. Това уточнение никак не е маловажно, защото през 2016-та година имаше недоволни от факта, че номинирани за „Оскар“ в актьорските категории са само бели. Това предизвика критики и определи церемонията като „Белите Оскари“.

Историята на най-престижните филмови награди, обаче, помни и други куриозни и забавни случаи, белязали церемониите през годините.

Родерик Джейнс е номиниран в категорията за монтаж за филмите "Фарго" и "Няма място за старите кучета", въпреки че...не съществува. Това всъщност е псевдонимът, с който братята Итън и Джоуел Коен монтират продукциите си. Известните кинодейци дори съчиняват биография за Джейнс, представяйки го като "свадлив" ветеран на британското кино. След втората му номинация през 2008 г. Джоуел Коен дори изразява съмнение дали Родерик Джейнс ще се появи на церемонията за наградите "Оскар", тъй като вече е на преклонна възраст и му е трудно да пътува.

За разлика от Родерик Джейнс Пи Ейч Вазак е истински. Ако обаче беше спечелил приза за адаптиран сценарий за "Тарзан от рода Грейстоук" (1984), той щеше да предпочете кучешки бисквитки пред статуетка "Оскар". Пи Ейч Вазак всъщност е унгарското овчарско куче на Робърт Тауни, който в знак протест срещу промени в сценария му за филма отказва името му да фигурира сред създателите на продукцията.

Настоящата рекордьорка за най-скромно екранно присъствие, отличено с награда, е Беатрис Стрейт. През 1977 г. тя печели "Оскар" за най-добра актриса в поддържаща роля, въпреки че екранното й време във филма "Телевизионна мрежа" (1976) е под шест минути.

Хърмаяни Бадли получава номинация за "Оскар" за най-добра актриса в поддържаща роля за "Път към висшето общество" (1959), въпреки че екранното й време едва надхвърля две минути.