Не искам да мразя – Костадинка Кунева от СИРИЗА

Тази снимка е един от малкото спомени, които са запечатали предишното й „аз”. Момичето от Силистра. Историк-етнограф. През 2001-ва става чистачка в метрото на Атина.

Костадинка Кунева: "Аз съм същата Костадинка Кунева, която преди толкова години излезе от България с едно малко дете на ръце, търсейки начин да спаси живота му.”

Оттогава са минали близо 14 години. Събрала пари за операция на сина си и спасила живота му. Казва, че е от тези, които обичат да се грижат за другите. В Гърция се научила, че когато човек изпита унижение трябва да постъпи като жив човек - да се съпротивлява. Иначе всеки ден ще умира. Така се превърнала в синдикалист и правозащитник.

Костадинка Кунева: „Те имат навика да се борят за всичко, което постигат в живота. Те знаят, че никой няма да им го даде наготово. Те трябва да си го извоюват. И това ме организира с тях, и това ме сплоти, защото виждах нуждата от нови закони и нов начин на действие.”

Катя Тодорова: "Сигурно обаче трябва да си с по-изострено чувство за справедливост, за да защитаваш правата на другите. Кажете ми, след толкова години имате ли обяснение защо толкова жестоко ви наказаха?"

През декември 2008-ма се прибира от работа след късна смяна. Пресрещат я двама души. Единият я държи, а другият с треперещи пръсти я залива с киселина. Седмици преди това е заплашвана от работодателя си да си мълчи. След този ден цяла Гърция знае името й. Улиците се изпълват с хора, които протестират в нейна подкрепа.

Катя Тодорова: "Не искам много да ви бъркам в раните, но кой спомен ви остана по-силно - този за хората, които ви причиниха това зло или споменът за хората, които седяха под прозорците ви за да кажат, че не сте сама?"

Костадинка Кунева: „Първите дни, още когато бях в много тежко състояние, имах големи притеснения за сина ми - как преживява, какво прави, как се справя със собственото си състояние. Едновременно с това излизаше образът и на това момче. Той също е един човек от нашето общество. Той не се е родил нито убиец, нито мошеник, нито лъжец, това общество, в което живее, го е изградило такъв. Нито една майка, носейки бременноста, нито един родител, очаквайки дете да се появи в семейството, не си фантазира и няма целта да го направи убиец, лъжец или крадец. Трябва да сме много отговорни и много внимателни за всяка една дума, всяко едно действие, което правим в нашия живот. Това се отразява на всички хора наоколо. Тибетците казват, че за един лош навик стига един миг, а за да изградим един добър навик може да отнеме цял живот. Трябва да внимаваме много как живеем.”

Катя Тодорова: "Във вас няма никаква омраза?"

Костадинка Кунева: „Няма, разбира се.”

Катя Тодорова: "Винаги ли сте носили това великодушие в себе си?"

Костадинка Кунева: „Може би. Не зная... Може би трябва да те правокира нещо, за да разбереш.”

Катя Тодорова: "Как ви промени това вътрешно от декември 2008-ма досега?"

Костадинка Кунева: „Може би ме е направило още по-мъдра. Иначе други промени не виждам. Все съм си същата аз. И с шегите, и с начина на живот. Със старите приятели. Всички са едни и същи от години наред.”

Години наред се бори с последствията от заливането с киселина. По ирония на съдбата вече я познават всички. В този период получава  десетки покани от политически партии и организации. Виждат в нея човек, на когото хората вярват. В началото отказва на всички.

Костадинка Кунева: „Съвременният морал даде една друга идея за думата "политика". Човек като чуе думата "политика" повечето пъти си представя нещо мръсно, пошло, нещо задкулисно, без уважение към другия човек.”

Катя Тодорова: "Как избрахте СИРИЗА - мнозина се плашат от тях сега в Европа?

Костадинка Кунева: „Защо?"

Катя Тодорова: "Ами вие кажете?"

Костадинка Кунева: "Ще ви кажа, че в деня, когато ме заляха с киселина и през годините, когато е имало избори в Гърция, доста партии са ми предлагали да влизам в техните листи. Но сега със сигурност исках да работя. Опитът ми отпреди заливането с киселина беше със СИРИЗА, тя е единствената партия, която се стараеше да помага на работниците и се интересуваше от тях!”

През 2014-та тя е един от 6-мата евродепутати, избрани от листите на СИРИЗА.

В България дойде, за да подкрепи протестната акция на няколко неправителствени организации срещу подписването на трансатлантическото споразумение между САЩ и Европа. Казва, че то ще позволи на корпорациите да станат по-силни от държавите. Иска да не бъде от политиците, които ще взимат тайни решения от името на хората.

Катя Тодорова: "Сега, когато сте вече в политиката, правите ли разлика между времето, когато бяхте извън нея и просто наблюдавахте, и времето, когато вече сте част от нея? Различно ли е за вас?"

Костадинка Кунева: "Аз не се чувствам като човек в политиката. Аз съм същият синдикалист, който бях преди това. Просто сега работя на едно по-високо ниво, имам повече възможности за действие.”

Катя Тодорова: "Защо избрахте Гърция, а не България? Защо успяхте там, а не тук?"

Костадинка Кунева: „Последните години бях в Гърция. Това, което се случи, се случи там. Хората имаха повече възможност да ме опознаят. Хората имаха възможност да ме открият. Те ме избраха. Не съм го избирала аз. Просто животът го избра.”