Необходимото знание за комунизма. Мнението на историците

Необходимото знание за комунизма. Историята - начини на употреба. За измененията и допълненията към Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, гласуван през 2000-та година. Думата е на историците проф. Евелина Келбечева и проф. Искра Баева.

Професор Искра Баева поясни, че става дума за изменения и допълнения към горепосочения закон, с които се налагат глоби и различни наказания и се определя за какви простъпки са те. Тя е категорична, че не сега е времето за такива законови промени. "Минали са 27 години от началото на нашия път към демокрация". Тя сравнява момента с 1973 година, когато историците са се опитвали да отхвърлят идеологическите догми, когато Николай Генчев написа своята книга "Левски, революцията и бъдещият свят", когато е започнала дискусията за това дали е имало фашизъм в България и когато е било отхвърлено понятието "монархо-фашизъм" и преразглеждането на ролята на буржоазията и на цар Борис Трети. Според проф. Баева още тогава започва либерализация на тоталитарния режим и премахване на комунистическия идеологически императив върху историята. "А сега ние са връщаме към онези практики, окито са характерни за сталинизма, за 50-те години - да се налагат на историците оценки и да бъдат наказвани, ако те не спазват някакъв политически императив". Проф. Баева се опасява, че допълненията целят не безпристрастен анализ на онзи период, а осъждане - една политическа оценка да бъде пренесена върху историческата наука и образователната система. Баева допълни, че периодът 9 септември 1944 - 10 ноември 1989 г. вече се изучава и то "на 3 равнища - в учебника за 6, сега за 7 клас, второ - в учебника за 10-и, сега за 11 клас и трето - в учебника за 11-и, сега 12 клас, където има голям раздел точно за този период".

Проф. Евелина Келбечева каза, че не само в България има огромен спор за т.нар. "закони на паметта". Тя напомни, че в справнение с другите посткомунистически страни "България е единствената, където нямаше или имаше частична лустрация". По думите на проф. Келбечева не се е сменило дълбокото разбиране на обществото за това какъв е комунизмът и какви са неговите "метастази". Тя е мнение, че въпреки, че в учебниците вече има някои дати и факти и въпреки че историците вече свободно дискутират и изказват свои мнения, 27 години нашето общество все още не е разбрало какво фактически представлява комунистическия режим. Затова Келбечева твърди, че ако сме имали оценката, една адекватна система на образование - не само в учебниците, но и в медиите, във филмите. "Ако ние знаехм какво е комунизмът, нашето общество щеше да бъде различно днес", убедена е тя.