Невъзможният път

Диво, пусто, красиво. Дебочица се намира на границата. Оттатък е Македония. Това е най-бедното село в района. Може би, затова и пътят е такъв – напукана земя, камъни, дупки и  свлачища. Черен и непроходим. Разказ на Анита Миланова в "Панорама".

"Най-голяма нужда има от строителството на пътя. Това е на-важното за нашето село", казва Дамян Кьосев.

"От 63 години съм. За пръв път запомням Дебочица с непроходимостта, независимо с каква и да е кола. Тук и с жива тяга вече не може да се дойде", добавя Богдан Георгьовски.

"Трудно им е на хората, особено без път, защото това са хора на години и се нуждаят и от хляб, и от лекарства, и трудно им е", споделя Валя Кьосевска.

Преди жителите са наброявали 700 души, сега са 15 и предимно възрастни. Този край отдавна е беден. Някога бащата на Богдан си продал вола, за да си купи часовник.

"Доктор няма, ток - като има вятър и ток няма. Пътят е непроходим", изрежда неволите на местните Богдан Георгьовски.

Дамян Кьосев: „Много трудно. Населението, което живее тука е на ръба. Та и ние да изчезнем, защото не се взеха мерки на времето.”

Тежкият сняг и дъждовете са довели до още проблеми - свлачища. За това колата, която носи хляба в понеделник, не дошла. Хората останали без храна, хляб и лекарства. Няма как сами да си ги набавят. Тогава на помощ им се притекла Галя Велкова.

"Преди няколко дни Галя беше идвала с кола да им донася хляб и пеша бяха ходили оттатък, защото нататък пък изобщо не може да се мине", разказва Валя Кьосевска.

"Видяхме непроходими пътища, няма връзка с телефоните, за съжаление, в този район, трудно се поддържа и, недай си Боже, нещо да се случи, не можеш да се обадиш", спомня си за завареното в селото Галя Велкова.

Галя е кметски наместник тук и в още две села - Лешко и Габрово. На тази позиция е от 20 години. Помага на всеки с каквото може. Предпочита да действа, а не  да говори. Може би за това хората й вярват.

"Помагаме си взаимно. Обаждат се по всяко време, когато имат нужда, даже и да нямат нужда пак си разговаряме", обяснява тя.

"Това е човек рядък, който може да се работи с него", хвали кметския наместник Богдан Георгьовски.

"С нея сме добре, винаги с майтап, това-онова и нещо нямаме лоши отношения и селото няма лоши отношения", добавя Дамян Кьосев.

А Славенка Чукарска не пести добрите думи: "О, много е добра. Това си е по наследство - добра, не по майката, а по таткото."

Галя обича да работи с хора. Казва, че грижата за тях никога не й тежи.

Галина Велкова: "В това трудно време е много лесно да направиш лошо на човек. Много е трудно да направиш добро. Аз се радвам, че има на кого да помагам", признава тя.

"Дано, дано, тези които са над нея, да й помогнат, за да може селото да има път", надява се Валя Кьосевска.

Дебочичката река минава през черния път до селото. Години наред няма кой да отбие посоката й. Да сложи асфалт. Вече 25 години чакат пътя. До тук се стига с високо проходима кола, която много  малко хора могат да си позволят. За това 15 жители, сами си помагат в трудните моменти.

"Ами кой ще помага, няма кой да помага, помагаме си ние", казва Бойко Кьосовски.

"Искам селото е да пълно с хора, с живот. Е това е моята мечта, да има хора в населеното място, които да си помагат, да се обработват земите и другото всичко се нарежда", въздъхва Галя Велкова.

"Мечтаем да прекараме малко по-добре старините и това е. Друго, пък ще видим може и ние да бягаме надолу по града, ако не може тук да се пооправи", добавя Дамян Кьосев.

Бедността не ги е уплашила. Страх ги е да останат сами. Гледат напред. И още вървят по онзи – невъзможния път, който 25 години никой не построи.