Ние, които не избягахме – младежите от „4 уши“

„Моментът, когато завърших Академията. Една година не знаех какво да правя, защото всичко приключи. И общо взето нямах никакви пари, успявах само да ходя до ателието си, без билетче за градския транспорт, гратис и така нататък. Нямах пари за най-обикновени неща, но пък правех това, което обичам“, каза Михаела Каменова.

„Живея добре. Имам хоби. Ние така шеговито си говорим, че професионално се занимаваме с изкуство, със скулптура, с живопис, но имаме хоби да ходим на работа“, каза Светослав Хаджигаев.

С проекта „Идиот“ група „4 уши“ искат да променят средата, в която живеят. Един рисувал преди работа, други работели с метала до късно. Въпреки недоимъка.

„Най-хубавото в моята работа. Може би свободата, че мога да правя каквото си искам“, каза Михаела Каменова.

„Най-ценното. Приятелите, това обкръжение, което имаме тука в групата, в студиото е може би най-ценното. Когато има такъв труден, тежък момент, приятелите, обкръжението могат да те хванат, да те раздрусат и да си кажеш: „Абе, добре съм, бе!“ Това ни е един от инструментите да се справяме с каквито и да било трудности“, каза Светослав Хаджигаев.

„Никой няма право да се оплаква. Ние още по-малко, значи, ако се върнем, малко повече от 30-години назад, ако сега ние кажем, че ни е трудно да правим изкуство, тогава е било страшно“, каза Иван Ушев.

Докато Иван слушал любима песен на група „Нова генерация“, му хрумнало, че идиотът може да е пълен с идеи. Така 18 души започнали да творят при едно условие. Ако до 3 години не успеят – ще емигрират. Днес така наречените „идиоти“ имат свои ателиета, печелят награди...и остават тук. Въпреки че и днес не им е лесно.

„Идиотското е, че в крайна сметка, продължаваме. Защо да избягам, като в чужбина не е по-лесно според мен по никакъв начин. Но е трудно да отстояваш своето. И защо пък ние да не покажем, че сме достатъчно добри, колкото другите навън“, каза Михаела Каменова.

„Защо оставам тук? Ами, защото тука съм щастлив. Слънцето, въздухът, природата. Божественото. Вижте всичката тая красота, дето ни е дадена, колкото и да ти е криво, даже и да е в най-мразовития и мрачен ден, пак е красиво. Така че това, че си бил малко гладен, те боли коляното, че си се спънал, то минава“, каза Иван Ушев.

„Цената е... цената, няма значение. Това е едно удоволетворение, когато всеки, който е направил нещо, е доволен от себе си и е направил едно произведение. Това е толкова безценно и толкова мотивиращо, и толкова вдъхновяващо, че цената не е от значение“, каза Светослав Хаджигаев.

„Какво следва оттук нататък за мен? Ами, всичкото време на света, т.е. моето време на тоя свят. Всичкото“, каза Иван Ушев.

„4 уши“ остават заедно. Ще правят изкуство, както те си знаят. На инат, въпреки всичко.