Ноел Къран: Хората имат нужда от информация, на която да вярват

БНТ: Г-н Къран, отива ли си телевизионната журналистика от доброто старо време?

Ноел Къран: Да признаем: днешната журналистика е подложена на голям натиск. Появяват се нови и нови издания. Журналистите имат малко време и кратки срокове. Конкуренцията е чудовищна. Затова расте натискът. И като бивш журналист и редактор в актуално предаване, мога да кажа, че днес, повече отвсякога, се нуждаем от добра журналистика. Вижте дезинформацията, фалшивите новини. Вижте как се влияе от чужбина върху изборите, чрез социалните мрежи. Вижте натиска върху различни частни медии и техните журналисти. И ще разберете, че повече от всякога имаме крещяща нужда от добре финансирани независими обществени медии с всичките им отговорности.

БНТ: Обществените медии ли са единствената защита срещу фалшивите новини и лошата журналистика?

Ноел Къран: Никога не съм казвал, че обществените медии имат монопол върху качеството. А съм работил и в частния, и в обществения сектор. Обществените медии просто имат различни отговорности – и си ги вършат добре. 30% от продукцията на нашите 53 страни-членки са новини и актуални предавания. Не, не сме единственото решение за фалшивите новини. А какво е решението? Не само нови закони. А и прозрачност - на платформите, на сайтовете и тяхното финансиране.

БНТ: Каква тогава е ползата от обществената телевизия? През 60-те и 70-те това беше лесен въпрос, защото друга телевизия нямаше. Но сега някои си казват „Аз не я гледам, защо да плащам за нея?“

Ноел Къран: Точно сега имаме огромна нужда от нея. Вижте печалбите от реклами, влиянието върху аудиторията! Какъв размер! Това си е концентрация на власт в малко на брой медии. Никога досега не сме виждали такова нещо. Говоря не само за социалните мрежи.

Международни медийни компании изкупуват телекомуникационни фирми, канали, радиостанции, сайтове. Вярвам в процъфтяващия частен сектор; не съм динозавър, който иска да се върне 30 години назад. Но такава концентрация на власт не сме виждали. Каква е ролята на обществените медии тук? Нашите членове инвестират 18 милиарда евро годишно в европейски предавания. 88% от телевизионната продукция е с европейски произход. Това са инвестиции във филми, новини и коментари, музика, оркестри, младежки и белетристични предавания. А под натиска на Европейския съюз, Нетфликс обяви, че ще инвестира един милиард в европейски предавания. Желая им успех. Но срещу техния милиард нашите членове инвестират 18! При това Нетфликс ще инвестира основно в един-единствен жанр – сериали, филми. Те знаят как се прави. И аз, и Вие ще гледаме. Обществените медии обаче харчат за неща, които не носят печалба. Ако допуснем тези медии да бъдат задушени – както става в много държави – ще загубим цялата пъстра палитра от предавания.

БНТ: Че кой води тази яростна атака срещу обществените медии?

Ноел Къран: Причините са многобройни. Няма да се вайкам и оплаквам от правителствата. Казвам обаче: „Ако обществените медии се сринат, помислете какво ще стане след 5 години?“ Докъде ще стигне тази концентрация на собственост и мощ? До шепа хора, облечени във власт, за които не сме гласували нито ние, нито който и да било по света. Това е нещо съвсем ново и твърде опасно.

Но какво точно иска обществото? Къран дава пример с Швейцария. Там наскоро проведоха референдум: да се плаща ли за обществени медии? И в началото натежаха гласовете „против“.

Ноел Къран: Но в крайна сметка хората размислиха. Казаха си: „Чакай малко! Гледай какво става по света! Какво губя!“ Струва си да се замислим! Дали ще ни е по-добре без алтернативата на обществените медии, особено след скандала с Кеймбридж Аналитика и изборите в САЩ? Концентрация на влияние и реклама: Това ли искаме? И в Швейцария хората си казаха, че всъщност не искат това.

БНТ: Как виждате ситуацията с обществените медии в България? И в частност, телевизията и нейното финансиране.

Ноел Къран: Горещо подкрепям свободния пазар. Но съм загрижен за оцеляването на обществените медии в България и особено на телевизията, ако не се реши спешно проблемът с финансирането. Да се запитаме: дали българската култура и общество ще имат полза от изчезването на обществените медии? Това би била огромна загуба за страната.

БНТ: Има ли връзка между всичко това и неблагоприятното положение на България в класациите, свързани със свободата на словото?

Ноел Къран: Положението на България в ежегодната класацията на „Репортери без граници“ се дължи отчасти на финансирането на обществените медии. В Европа доверието в обществените медии расте – при това във време, в което доверието в социалните мрежи се срива. Така че липсата на инвестиции в тези медии в България се отразява и на нейната международна репутация.

БНТ: Сигурен съм, че не съм първият, който Ви задава неприятен въпрос за Евровизия, след като страната му не спечели.

Ноел Къран: Все пак се представихте по-добре от Ирландия, затова ще Ви простя.

БНТ: Но преди Ирландия се представяше по-добре. Дали геополитическият вот и други немузикални фактори са риск за Евровизия?

Ноел Къран: Евровизия расте. Аз там се запознах с бъдещата си съпруга.

БНТ: Така ли?

Ноел Къран: Тя спечели Евровизия за Ирландия през 1996. Аз бях ръководител на ирландската делегация, а на следващата година – продуцент на шоуто. И тогава имаше лек политически елемент.

БНТ: Значи Вие сте спечели от „Евровизия“.

Ноел Къран: Евровизия бе моят добър или лош късмет. Бъдещата ми жена спечели конкурса, а аз бях утешителната награда. Но ако говорим сериозно, хората казват: „А, всички гласуват по блокове“. А после печели Израел, миналата година спечели Португалия. Къде е тук блоковото гласуване? Разбира се, ще бъде наивно да твърдя, че няма културно или обществено гласуване. Да, гласуваш за съседни държави, чиито бит и култура познаваш. Наистина, това се случва. Но ето, че спечели Израел, а преди това - Португалия.

Той е бил репортер, разследващ журналист, после – шеф на Ирландската обществена телевизия, след това в частните медии. А днес казва: да инвестираме в качеството - и в частните, и в обществените медии. Само така професията има бъдеще.

Ноел Къран: Журналистическата професия е застрашена. Никога не съм виждал такъв натиск върху свободната журналистика, а съм започнал преди цели 30 години. Но някои медии са във възход. Ето, Файненшъл таймс е вестникът с най-многобройни международни кореспонденти в света. Но дори и извън този частен случай, дългите статии се завръщат. Гладът за качествена журналистика е резултат от спадналото доверие. Хората не са идиоти. Те имат нужда от информация, на която да вярват, а не да се съмняват във всичко.