Новата история на Алцек

Тук се намира планината България и градчето Челе ди Булгерия. Жителите му казват, че обичат историята, защото тя им показва по кой път да поемат в настоящето. Със заразителна любознателност те събират парченца от миналото и уверено пишат съврменната история.

Година първа от поставянето на паметник на хан Алцек в Челе ди Булгерия. Събитие, което хората от малкото италианско градче казват, че ги е променило.

Джино Марота: “Много неща се случиха в Челе ди Булгерия за една година. Опознахме българите. Знаете ли, в нашето училище започва да се учи български език. Ще се изучават и български традиции. Нашият град вече е побратимен с Велики Преслав, искаме да си сътрудничим и с други градове от България.”

Джино Марота е историк по душа. Казва, че иска да знае корените си, за да знае кой е. Неуморим е в търсенето на измеренията на българското.

Джино Марота: „Вече посетих България. И докато пътувах от София за Велики Преслав си мислех, колко природата във вашата страна прилича на нашата. Открих много общи черти в характерите на хората. И вие като нас сте много гостоприемни, имате топло и приятелско отношение.“

В Челе ди Булгерия всеки търси свой път към историята и към българите. Рафаеле Карели избрал да опознае страната ни с пътешествия. Заедно с шестима италианци изминали 1200 километра с велосипеди до Велики Преслав.

Рафаеле Карел: „Обичаме спорта, интересуваме се от културата и историята. И така България се оказа перфектно място за всичко това. По пътя срещнахме много интересни хора и вече изпитвам много силни чувства към вашата страна.“

А ние българите се опитваме да оприличим с нещо познато тях – хората от подножието на планината България.

Борис Коларов: „Впечатленията ми са страхотни и хората са много гостоприемни. Чувствам се все едно съм в България. Улиците са подобни, манталитетът на хората и дори природата е подобна. Много ми прилича на Родопите. Аз всяка година си правя преходи в Родопите и в Стара планина и мога да кажа, че се чувствам като в българска планина.“

Борис е от Пазарджик, но от 6 години живее в Лондон. Разбрал от интернет за Челе ди Булгерия и решил да го посети.

За годишнината от поставянето на паметника на хан Алцек, водени от страстта към историята в италианското градче пристигнаха много българи.

Роман Георгиев: „Моето лично усещане е, че сме направили една значима крачка напред. Това е първият паметник на български владетел, поставен в чужбина. Поставен е на място, където хората ценят миналото.“

В Челе ди Булгерия още разказват за средата но 80-те години на миналия век, когато за първи път ги посетил български дипломат – посланик Райко Николов. Почти 3 десетилетия по-късно със същата сърдечност хората от подножието на планината България посрещнали и сина му посланик Марин Райков. Тогава се родила и идеята за издигането на паметник на хан Алцек. Събитие, на което екипът на „Панорама“ стана свидетел. А за няколко години идеята се превърна в реалност.

Марин Райков: „Това, което преди една година направихме, беше наистина една много голяма стъпка, която нямаше да бъде възможна само няколко десетилетия преди това, независимо, че опити бяха правени. Много от тях дори успешни, защото още преди 25 години, моят баща установи първите такива контакти.“

В Челе ди Булгерия отдавна са изгубили броя на българите, които са посетили градчето им. Казват, че понякога откриват наши сънародници край паметника. Те разпитват за Алцек, за прабългарите и искат да видят планината.

Марин Райков: „Тук все повече идват българи, не само заради невероятната красота на този бряг, на мястото, където планината България се спуска в морето, но също така и заради бих казал и заради изключително сърдечното отношение на местните италианци.“

Джузепе живее близо до паметника. Пита ни дали сме българи. Но вместо да ни разказва за себе си, предпочита да пее и свири. Но обяснява, че ще го направи по-късно, защото следобед хората си почиват. Житейски закон, който в Южна Италия не се нарушава.

Някои казват, че почивката и средиземноморската храна са тайните за дълголетието на местните хора. В Челе ди Булгерия има няколко столетници. Но рекордьор е недалечното градче Ачароли – намира се на около 50-тина километра. Там от 1500 жители, 300 са навършили 110 години. Ачароли било любимо място на Хемингуей. И според местните легенди, там той се вдъхновил да напише „Старецът и морето“.

Джузепе изпълнява обещанието си. Открива ни и свири любимата си песен. С падането на слънцето, Челе ди Булгерия заживява в нов ритъм. Местните хора и българите се събират, за да говорят за миналото и за бъдещето. Историята е съхранила малко сведения за хан Алцек и за прабългарите по тези земи. Но хората от подножието на планината България неуморно пресяват далечното минало.

Анна Влаевска: „Фигурата на хан Алцек е историческа и истинска, за него имаме сведения от историята на лонгобардите на Павел Дякон, че се е заселил в областта Молизе, която е близо, но не чак толкова, до място, където се намираме сега... Но това, което е важно от тези срещи, е да опознаем културно нашия произход, взаимно да се опознаем, да растем заедно.“

А как ще продължи съвременната история за хан Алцек, предстои да видим.