Нови книги за стари читалища – четящото семейство Симидчийски

Станислава Симидчийска: Живеем във време и в държава, в които човек има нужда от повече вдъхновение.

Константин Симидчийски: Всеки от нас трябва да се опита да бъде промяната, която да ни насочи към нещо по-добро и позитивно.

За тях промяната започва с книга, най- големият подарък. Така стигнали до там, където рядко някой ходи. Селските читалища.

Станислава Симидчийска: По селата има прекалено много проблеми предполагам, от които културата е на последно място. Но именно, защото хората подценяват културата и не я считат за нещо важно. Именно затова ние се насочихме към нея.

Те са пишещо семейство. Имат сайт за добри идеи. Докато чакали малката им дъщеря Елена да се появи, направили рубрика за благотворителност. Нарекли я „На Изток от рая“.

Константин Симидчийски: Много харесваме книгата на Стайнбек. Едно на ръка. И второ, едва ли ще кажем нещо ново, ако споменем, че България чисто символично и метафорично се намира на Изток от рая. Защото всеки гледа на Запад, като на някакво райско място, което едва ли не, много хора вече са отишли. Други се стремят да отидат, и това всъщност е много тъжно, че много голяма част от нашите сънародници, стават и лягат с мисълта, един ден да не бъдат тук.

Но те не заминали.

Станислава Симидчийска: Не сме избрали на 100%. В момента сме тук. Ние сме млади хора, младо семейство, които искаме да се развиваме. Искаме нещата, които правим да имат смисъл, да бъдат забелязвани. И е много трудно да правим, много от тях. За момента опитваме. Опитваме се да си направим да ни е красиво. Да ни е смислено, да ни е хубаво.

Константин Симидчийски: Опитваме се да намерим причини.

Станислава Симидчийска: Създаваме си причини да сме тук.

Затова започнали кампанията „Подари книга на читалище в нужда“. Още първият път успели да дарят 1200 книги. Но не им било лесно да намерят съмишленици.

Станислава Симидчийска: Доста неща са трудни. Дори когато правиш нещо с идеална цел, без абсолютно никаква печалба, срещаш доста спънки. Като правиш нещо хубаво, пак се намира кой да го осъди до някаква степен. Примерно нас ни питаха защо не можем да изпратим транспорт до жилищата на хората, за да натоварят книгите. Попитаха ни защо организираме събитието в бар като е литературно.

Константин Симидчийски: Мисленето на хората. Аз винаги съм мислил, че проблемите на България, започват от малкото и стигат до голямото. Но за да решим големите проблеми, трябва да решим малките. И това е мисленето на всеки отделен човек.

Те продължават. Тази година ще изпращат книги в старозагорското село Дълбоки и пазарджишкото Ветрен Дол. Докато обаче говорят за изчезването на читалищата, от селата изчезват хората. Но Константин и тук вижда хубавото.

Константин Симидчийски: Хубаво е, че вече много млади хора се насочват към селата, т.е. те бягат от големия град, за да бъдат по селата, което е една положителна тенденция.

Станислава Симидчийска: Дори да достигнем до едно дете, до един човек, ние пак сме постигнали нещо. Всички казват - „Младите хора не четат. Хората не четат.“ Слагат се едни категоризации, с които ние не сме съгласни. И според нас една повторена лъжа става истина. Хората в нашата среда например, в нашия кръг, всички четат.

Константин Симидчийски: Трябва всичко в живота ти да бъде наред, най-базови нужди, за да може да обръщаш внимание на културата.

Станислава Симидчийска: Аз не съм съгласна с него.

Константин Симидчийски: По-голяма част от хората са в такова положение, че те се грижат за своето оцеляване най-вече като индивиди, и след това по някакъв начин да разнообразят своя културен живот, което е тъжно. И задава много въпроси, защо е така?

Станислава Симидчийска: Трябва да променим тесногръдието. На първо място, това е нещото, което много ни спира като нация, която трябва да се развива. Трябва да бъдем по-отворени към света.

Константин Симидчийски: Бих добавил, че е време да спрем да си измисляме причини да се разделяме, дори когато ги няма. Ние сме специалисти да се разделяме по абсолютно всякакви причини, било то спорт, било то политика.

Станислава Симидчийска: Сексуална ориентация.

Константин Симидчийски: Всичко ни разделя, което не ни гарантира никакво бъдеще.

А бъдещето, казват те, е да нахраниш душата. Дори само с нови книги за стари читалища.