Обезлюдените села отново се възродяват

През последните години интересът към малките населени места у нас значително се е увеличил! Все повече млади хора предпочитат да закупят имоти на село и така да възродят забравения там живот. Пример за това е малкото балканско село Дединци край град Златарица, където вече са закупени почти половината от къщите и там живеят няколко семейства.

Сгушено високо в Балкана, село Дединци се намира на 10 км от Златарица. Местна легенда разказва, че мястото било основано още през 1650 година под името „Юмрук кая“, заради огромен камък, който изглеждал като човешки юмрук.

Мирослав Асенов – кметски наместник на с. Дединци: "Било е община до 1950 година. Долу-горе са били някъде над 1200 човека. Понеже се откриват заводи в близките градове, хората отиват на работа и заради това става обезлюдяването. До 2002 година имаше жители тук, все възрастни и след почиването им две години нямаше хора в селото!“

Тогава обаче започнал и интересът към закупуването на имоти тук. През 2004 година селото от държавно станало общинско и това позволило продажбата на къщите.

Мирослав Асенов – кметски наместник на с. Дединци: "Доста имоти има, къщите не са в добро състояние, но има желаещи - идват, гледат, че цените са достъпни! Засега имаме 36 човека с настоящ адрес, не с постоянен. Всички са млади, средната възраст е около 40 години!“

Сред тях са и семейство Тоневи от Велико Търново. Разказват, че закупили своята къща преди десет години, след като дошли на гости при приятели.

Теодора Тонева: "Хареса ни природата, тишината и сами да си възстановим къщата, както е била в миналото. Специално нашата къща изглеждаше с буренясал двор, изоставен, нападали дървета, вътре бяха изскубани кабелите от набези по къщите. Сега наистина се е променило, тези къщи, които са оживени, които имат стопани, те са по-хубави, по-уютни!“

Атанас Тонев: "През почивните дни само сме тук, през другото време, през седмицата сме на работа в града, във Велико Търново!“

Теодора и Атанас споделят, че в началото, когато дошли, семействата били само три, а днес в село Дединци почти няма празна къща. И въпреки че през седмицата всички са на работа в близките градове, двамата са категорични, че животът тук отново се е възродил.

Теодора Тонева: "Като приключим с дневната работа, събираме се заедно, веселим се, по празниците сме тук, общият живот, който водим и спокойствието – това ни сплотява! Единственото, което ни притеснява, е нашествието на крадци".

Атанас Тонев: "Пътят е малко лош. Каквото можахме, направихме тук, застлахме с трошляци, пооправихме го".

Така с общи усилия днес животът в село Дединци е спокоен и въпреки че тук няма магазини или медицински центрове, хората са категорични, че нищо не им липсва и поетапно си доставят необходимите хранителни продукти и лекарства. Вярват, че и в бъдеще ще имат нови съседи, а интересът към живота на село със сигурност няма да изчезне.