Най-големият остров край бреговете на Южна Корея. Чеджу. Брулената от ветрове вулканична скала е приютила над 1700 вида растения. Угаснали вулкани, гори, плажове, малки рибарски селца... Чеджу е известен курорт, уникален резерват и място със специфични културни традиции и занаяти.
Местните хора живеят с ритъма на морето и съвсем естествено морските продукти присъстват в менюто им. Начинът, по който стигат дотам, също е запазена марка на Чеджу. Най-важна в случая е ролята на хеньо - жените-гмуркачки, които традиционно осигуряват прехраната на семействата на острова.
Климатът тук е мек и през зимата температурите рядко падат под нулата. Вятърът, обаче, бръсне смразяващо. Което не спира жените-гмуркачки да се подготвят за влизане във водата в ранното утро.
Хеньо събират толкова морски дарове, колкото могат да уловят с ръце и колкото събират кошовете им. Гмуркат се на дълбочина между пет и 15 метра в търсене на морски охлюви и морски краставици. Събирането на храна между скалите продължава между пет и шест часа.
„Събрах повече, отколкото очаквах. Имам охлюви, морски краставици и морски таралежи“, каза жена.
Работата е тежка и на острова са останали само няколко жени, които практикуват стария метод за улов на морска храна.
„Те работят толкова много в толкова студено време. Трогната съм от труда им. Опитах и морската храна, събрана от тях. Много е вкусна, особено охлювите“, каза жена.
Развитието на техниката и промишленият риболов остават по-далеч от бреговете на уникалния остров. Тук хеньо все още са на почит. На дейността им е посветен цял музей. На Чеджу има и школа за обучение на жени-гмуркачки. Правителството на Южна Корея е направило и постъпки за включването на традицията "хеньо" в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Автор: Милен Атанасов
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във
Facebook
и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в
TikTok
Намерете ни в
Google News