Пътуване в миналото: Антична крепост на носа на Св. Атанас

В Бяла регистрират невиждан поток посетители, привлечени от античната крепост на носа Св. Атанас, въпреки че по-голямата част от древното селище все още е под земята. Учените продължават с разкопките, но не и в по-голямата част от терена на древния град, която е частна собственост. Оказва се, че бившето военно поделение тихомълком е продадено на немска фирма. Какви други изненади крие античният град разказват Мария Чернева и операторът Красимир Стоичков в поредицата "Пътуване в миналото" на "Денят започва".

Археологическата снимка на живота тук преди векове, производството на вино, възстановеният олтар на базиликата - по всичко личи - имат невероятна притегателна сила. Любопитни туристи може да се видят и вай-жежките часове.

Мария Чернева: Встрани от тази впечатляваща експозиция и пошляпването на джапанките на плажуващите археолозите продължават с разкритията си. Смятат, че са попаднали в производствената зона на късно античното селище. Ясно личат керамични пещи, занаятчийски производства.

Валери Йотов - ръководител на археологическите разкопки: Имаше доста стопилки от бронзови полуфабрикати да ги нарека доста керамични фрагменти

М. Ч.: Горяло е обаче нещо!

Доц. Йотов: Да един горял пласт, който е рухнал. Това за нас е най-добрия случай в археологията. Ние обичаме да имаме боклук образно казано, да има нещо което е изхвърлено, нещо което е забравено

А то излиза, че всяка една сграда в Св. Атанас е горяла - след нападението на славяни и авари през 614 година. Това е сложило край на цялото селище, но пък много неща са успели да се запазят. В случая и тези питоси, или големи делви вкопани земята, в които се съхранява зърно.

Доц. Валери Йотов: Най-често за зърно са били. Това е едно голямо зърнохранилище и това е обяснимо, понеже районът явно и тогава е бил производителен и е свързан с пристанището. От тук пък се търгува вече с други крайща на империята.

М. Ч.: Търгува се със зърно?

Доц. Йотов: Зърно, да. Зърно се изнася. А внасяме вино, макар че имаме и производство.

Като всеки пристанищен град, и тук основното препитание е било търговията. И въпреки че доста са наблягали и на лозята и виното, огромното количество амфори показват, че явно е имало нужда и от внос на вино. Без който не минава ни една церемония, ритуал или честване. Нищо чудно че в центъра на един от площадите стои питос.

Доц. Йотов: При събор, при сбор на населението слага се виното там и всеки си тегли колкото си иска.

М. Ч.: Аха барът, общият бар!

Доц. Йотов: Ами да нещо като такъв бар, който е свободен, дава се ей така.

М. Ч.: Една такава делвичка побира около 300 литра вино.

Като всяка керамика, и питосите често се чупят. Подмяната им обаче е трудна, нямат под ръка и подходящо лепило.

М. Ч.: Как са си поправяли спуканите питоси или делвите, в които са си съхранявали житото? Две дупки,  излива се една оловна скоба, втвърдявайки се, тя пристяга... и са си го използвали отново.

В рамките на жилище, питосите обикновено говорят за големи двуетажни сгради от кирпич. Освен за производство и търговия, са предоставяли и място за пренощуване на търговци и моряци.

Доц. Йотов: И идват всякакви такива както сега в един пристанищен град, пристигат, носят своята стока, търгуват настаняват се оставят си златните монети, които ние намерихме тука преди няколко години. Обменят ги веднага с тези екзагии, които ви казах, обменят ги с тези медни монети, с които можеш да купиш нещо. Златните са много скъпи, с които можеш да купиш много неща. Разбира се търсят тук и развлечения

М. Ч.: Значи е имало и леки жени?

Доц. Йотов: Да!

Сцените по откритите керамични антични лампи, обаче, не оставят съмнение за развитието на най-древния занаят. Мястото, обаче, крие много повече пластове история. Тук изненадващо попадат на тракийска сграда, която изглежда е монументална.

Доц. Йотов: Тя е доста широка, метър и 30, което е доста смущаващо за сграда.  Значи е било нещо по-така монументално, по-голямо. Често така се прави, когато има такъв храм, която е от времето на античността. С идването на християнството, когато се създава новата базилика, старият храм, дори да има някакви следи от него, тотално се разрушава, за да може да се забрави паметта, споменът в местното население за съществуването на такъв храм.

Така че със сигурност, Св. Атанас крие много повече антична и древна история. Но за зла беда, голяма част от терена е недостъпен за археолозите.

Атанас Трендафилов - кмет на Бяла: Това, което виждате оградата е частен имот, бивш държавен, който така неразумно е продаден

М. Ч.: Не ми казвайте, че върху останките някой е решил да строи хотел!

Трендафилов: Вече никой не може да строи нищо, защото успяхме още първата година да защитим територията и от тук нататък вече строителството няма как да се случи.

Св. Атанас има всички шансове да се превърне в голям археологически парк, както никъде по Черноморието ни. Той, а не поредния хотел или друг бетон, могат да върнат духа на стар пристанищен град, който почита историята си. Стар, красив и български.