Паметникът на цар Самуил - памет и градски пространства

Пренията около новооткрития паметник на цар Самуил в столицата събра в студиото на "Денят започна с култура" изкуствоведът Филип Зидаров, журналистът и главен редактор на Портал "Култура" Тони Николов, юристът и бивш министър-председател проф. Георги Близнашки и художникът Любен Генов - председател на Съюза на българските художници.  В разговора се чу и мнението на проф. Ивайло Дичев, записано предварително.

Проф. Близнашки отбеляза, че по време на неговото управление е взето решението къде да бъде паметникът на цар Самуил и то е било подкрепено от организационния комитет за отбелязване на 1000 години от кончината на последния велик български цар. "Това са политически решения, бих казал - държавнически решения. Това е принципният, големият въпрос... Именно към тази част от историята предявяват претенции наши съседи. Тук има един много сложен казус - има претенции, че Самуил не е български цар", каза той и добави, че е било важно чрез това "стратегическо решение" да се заяви българската позиция. Самуил е български цар и "тук е жилавостта на тази нация, която оцелява през вековете, и подвигът на Самуил и неговите войници докосва всяко българско сърце, каза още проф. Близнашки. До това решение се стигна след става ясно, че няма да получим останките на нашия владетел, за да бъде погребан по християнски обичай. Трябваше да се направи достатъчно ярък жест, в който да се отговори на обществените очаквания", разкри бившият премиер.

Трябва да се разделят политическите от естетическите аспекти на проблема. Политическите мотиви са ясни, но е друг въпрос дали София трябва да се превръща в реплика на Скопие, каза Тони Николов. Журналистът припомни, че срещу новия паметник е разположена скулптурната композиция на проф. Любомир Далчев, изобразяваща ослепените Самуилови войници. "От една страна това вече е отбелязано на това място, то вече някак си се е случило. Защо проектираме историята през владетеля, а не през хората", запита Николов и обърна внимание на факта, че до скулптурата на проф. Далчев няма пояснителна табела.

За Любен Генов, освен политическите аргументи "за" и "против", основният фактор, който да почва на спора, е естетическият. Според него паметника е бил отречен твърде бързо и то без да е видян на живо. Художникът запита дали е достатъчно да отхвърлиш нещо, без да чуеш мнението на другите само защото не го харесваш и дали критикуващите могат да предложат алтернатива как да изглежда паметника. Едно произведение на изкуството не може да бъде оценено в един миг, нужно е време за да бъде видяно в неговата цялост, каза Генов и добави, че естествено изниква въпросът необходимо ли е изкуството да става залог на политиката.

Трудно мога да се съглася с необходимостта от свързването на политика и естетика, въпреки че примерите за това са многобройни, заяви Филип Зидаров и добави, че случващото се е "потвърждение на тезата, че възвеличаването на миналото по този смешен начин най-често е право пропорционално на мизериите на настоящето". "Този паметник беше наречен "спорен". За мен е абсолютно безспорен, ужасяващ, панаирджийски кич. Не може в първата пета на 21 век да се прави нещо, което е толкова абсурдно, което ни дава възможност да се състезаваме с тази безвкусица, която се вижда на площада в Скопие", категоричен бе Зидаров.

Според проф. Ивайло Дичев паметникът е "печат на крайната десница в центъра на София" и смисълът му не е този, който се представя. Сложен е напук и явно управляващите заиграват с крайно десните, предположи той. "От естетическа гледна точка това е много тежък кич, много грозно е това нещо", без колебание заяви Дичев. За него е необяснимо защо е нужен още един паметник на цар Самуил след като в страната има няколко и защо в центъра на столицата трябва има нещо, което неизбежно свързваме с трагични моменти в българската история и държавност.