"Пътуване в миналото": Какво казва археологията за живота в Мисионис

Един призрачен град в преславска Стара планина лека полека разкрива тайните си. Археологическите разкопки показват, че в града до Търговище, за който се предполага че е Мисионис, е кипяла оживена търговия и занаятчийство почти 9 века. Освен това учените имат сериозни основания да смятат, че мисионери от града са разпространявали християнството в областта. Защо градът е опожарен и унищожен от османската армия на Али паша - археологията разказва в репортажа на Мария Чернева и оператора Станислав Ангелов от поредицата "Пътуване в миналото".

Само един тесен планински път посреща и изпраща в този древен град, потънал в догадки. И единствените сведения за живота тук, кипял повече от 9 века, дава археологията. Разкрива руините на призрачен град в преславска Стара планина, може би Мисионис. Тук цари пълна разруха, което пък от друга страна означава, че градът е бил мощен и се е съпротивлявал до последно на османската армия на Али паша.

Разкопките дотук потвъждават единственото писмено сведение за Мисионис на един арабски географ от 12 век. Според Ал Идриси, градът е многолюден и цветущ, с пазари, пълни с народ и природни богатства, а жителите му имали значителни доходи от тъгровия. Тъй вярно, казват археолозите - обитателите на тези къщи със сигурност са били търговци.

Ангел Конаклиев - ръководител на археологическите разкопки: "Това е едно от помещенията на т.нар. "квартал източноболярски жилища". Обикновено тези помещения са се използвали за работилници, складова база. Неминуемо те са се занимавали с някакъв вид търговска дейност. В момента имаме един монетовиден паметник - това е егзагия. Предмет, който служи за определяне чистотата на златото или среброто в монетите. Примерно, една обица, когато отиде при сарафа, трябва да тежи толкова, колкото това парченце бронз. Ако не отговаря - значи не е злато. Намирали сме и по-големи, които са за кигограм.

Двуетажни, къщите са сменяли обитателите си поне 9 века. За това говори откритата керамика.

Ангел Конаклиев: "Ето тука, ето я къде е тази характерна за византийската керамика от 5-6 век, която е с тази украса - гребенчата украса. В 12 - 14 век започва другата керамика с т.нар. "пъпчива украса" - вече има и глазура и, между другото, трябва да ви кажа, че тук някъде беше намерена стомна с 8 дръжки.

Но едно нещо им убягва. Археолозите все още не са открили важен акцент за града на Ал Идриси.

Ангел Конаклиев: "Това е кантората за търговия с Русия."

БНТ: "Хайде сега ..."

Ангел Конаклиев: "Не, той точно така е посочил. Това явно е от рода на съвременните борси, където се е извъшвала размяната на търговски стоки."

Градът наистина е бил оживен и пълен с народ. За който са били необходими поне три базилики, работили по едно и също време. По-размерите им може да се определи и броят на жителите.

Ангел Конаклиев: "Ако приемем, че на един квадратен метър спокойно могат да застанат четирима човека при положение, че две от базиликите са били с вътрешна площ от 100 квадратни метра, това значи, че по 400 човека са влизали едновременно."

БНТ: "1200 човека, глави на семейството."

Ангел Конаклиев: "И се вижда, че това е един доста голям средновековен град."

Трите базилики на града подсказват и друга, доста важна роля на града.

Ангел Конаклиев: "Не напразно Мисионис го свързват с Мизия, нали сме в областта долна Мизия, римската провинция Мизия. Но аз мисля, че идва от думата "мисия" или оттук са тръгвали или тук са идвали мисионери, разпространявали християнството по тези земи. Етап от развитието на християнството, който оттук тръгва към по-малките населени места."

Остава все пак загадката - защо толкова голям и важен център не е оставил нито един писмен надпис за себе си, нито една буква върху камък. Една от причините е камъкът от който е направен. Той е местен, много е твърд, но е много ронлив. Вижда се. Това не позволява по никакъв начин да се пише върху него.

Градът е разрушен и опожарен през 14 век. И след това никой не го заселва, което позволява да бъде разкрит в своята цялост.

Ангел Конаклиев: "Ей го е къде е пожарът - там се вижда тази черната част...

Имаме съмнения, че в 14-и век той се казва Косово. Защото, когато тръгва армията на Али паша за превземането на Търново, има съпровождащи такива пътешественици, които описват действията на войските и там се споменава една от случките, че крепостта Косово отказва да се предаде и тя е безпощадно опустошена опожарена. Сега, да не засягам шуменци, но Шумен се е предал и оставя крепостта. Тука не се предават ..."

Не случайно градът е строен нависоко, не са жалили усилия за крепостната стена, изградили са и три огромни водохранилища. И със сигурност дълго са устояли на обсадата. Казали са "Не ще се отречем от нашия цар Иван Шишман, за да се покорим на турците". И платили висока цена за тази свобода.