Пилотът Петър Бочев и спасените - история за забравата

Предаване: Панорама, 11.01.2019

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Казват, че навсякъде бил с фотоапарата си. Даже на любимото си място. В небето. Успял е да се снима сам. Някъде горе. Сякаш е знаел, че трябва да остави следа за времето, когато ще бъде забравен.

Добринка Бонева - родственица на пилота Петър Бочев: "Тази снимка седеше над леглото на прабаба, нея си беше избрала. И тя казваше, все такъв го помни. Все с тия самолети, все за тях говореше."

Петър Бочев - единият от легендарните български пилоти, бранили преди 75 години небето над София от англо-американските бомбардировки. Малцина днес знаят, че едно момче на 22 години тогава спасява стотици животи и цели градове от разруха.

Петър Бочев - родственик на пилота Петър Бочев: "На ненавършени 23 години ти да имаш 13 въздушни победи! Това което той е постигнал, къде го има! Една година след като си завършил военното училище. В Перник в момента никой не знай, че Петър Бочев е спасителят на Перник."

Сега паметта за Петър Бочев пази сина на неговата сестра. И той се казва Петър Бочев. Приличат си. Особено когато видиш снимките им една до друга.

Негов родственик по съребрена линия е и Добринка. Когато била малка, у дома жените често говорили за него. Прибирали тревогите си в сърцето. Както само жените умеят. На земята спасените ръкопляскали. У дома чакали да го прегърнат.

Добринка Бонева: "Тъй като аз съм израснала с неговата сестра, моя баба и с неговата майка, моя прабаба, мене спомените ми за него са точно от тези две жени, които най-много са го обичали. Те го помнят като мъж с много добро чувство за хумор, винаги ще се пошегува, много внимателен, винаги е носил подаръци от специализациите си в Германия."

Петър Бочев: "Единствен той от неговия випуск е изпратен на специализация на най-новите "месершмити" в Германия. Награждават го в Германия още като студент."

В семейния архив се пази едно 75-годишно писмо, изпратено от Петър Бочев до госпожица Маргарита - неговата сестра. Извинява и се, че няма да може да дойде на рождения и ден, но ще изпрати подарък.

Добринка Бонева: "Това, което ме впечатляваше в това писмо е как е адресирано. То е адресирано до госпожица Маргаритка. Кой праща днес такива писма?"

Помнят го такъв - мил и топъл. Блестящ ум с непоклатимо чувство за чест. Завършил като първенец Търновската мъжка гимназия. После като блестящ юнкер военното училище. Момчето, което по-късно предизвиквало възхищението и на противниците си, заради майсторството и дързостта да владее ума и тялото си. Да го слее със самолета. Опитни летци не можели да повярват, че момче на 22 години може да достигне такова съвършенство.

Петър Бочев - родственик: "В 10 бойни полета, той има 13 въздушни победи.

Получава орден за храброст от Борис Трети. Когато го раняват, в болницата идва царица Йоана с децата си. Предлага да го изпратят на дипломатическа служба в Шевейцария. Отказва. Искал да бъде сред хората бранещи България.

Хора, които са обединени от идеали! В момента идеалите ни са да натрупаме богатство. Да стъпчем този, който ни пречи!"

В семейния архив пазят дневника на Петър Бочев. Една много лична тетрадка. Писал е там, когато е бил уморен, останал без дъх, когато е бил сам, когато е искал да сподели разходката си във Виена или че седи сам пред Бранденбургската врата. В един епизод разказва как на Великден се намира в Германия. А той мечтае всичко научено да върне на България.

Добринка Бонева: "Първо да покажем почерка."

"Панорама": "Красив почерк."

Добринка Бонева: "Той не е правен за дневника му, той така си е пишел."

"Казахме си "Христос Воскресе!", пяхме химна и викахме "Ура! Да живее България", за да покажем колкото се може по-силно на германците бойния си дух!"

Доказва го, връщайки се в България. Донесъл си е "История на изкуството" на немски. Навършил е 23. Свири на цигулка. Чете Йовков. И лети.

Петър Бочев: "Последната му победа е с изключително значение. Тя е проведеният най-голям въздушен бой от една машина срещу 20 и може би повече американски бомбардировачи-летящи крепости."

Идват мътни времена. Режимът се сменя. На 5 октомври 1944-та е известено, че Петър Бочев е загинал край Куманово, Македония. Не е открит. Цял живот чакат да се върне. Държавна сигурност не ги оставя на спокойствие. Още повече, че във фамилия има още един царски офицер.

Загадката как загива Петър Бочев продължава до днес. Ненавършил 24 години.

Добринка Бонева: "Това е съболезнователното писмо от военния министър в което казва, че е паднал в бой на 5 октомври."

Споменът за Петър Бочев е почти напълно заличен. Семейството цял живот се бори с демоните на Държавна сигурност. Петър Бочев става юрист, работи в уранодобива. Добринка Бонева също е юрист по социално право. Мечтаят си за България, в която достойнството на човека има значение.

Добринка Бонева: "Това е начинът да се развиваш. Да се държиш цивилизовано и обществото ти да е цивилизовано от едни хора, които да се отнасят помежду си добре."

Петър Бочев: "Достойнството си го пазим с възпитанието, което имаме, и знанията, които сме добили, защото зависимият човек не е свободен."

Понякога отварят дневника на Петър Бочев - онези страници, в които е оставал сам. И знаят - всички летим в едно и също небе. Само времето е различно.

Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
Трябва задължително да въведете кода от картинката
< Назад