По професия и по душа инструктор

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

С една жена, инструктор на 82, ни запознава репортажът на Юлия Стефанова и оператора Миглена Гайдарова.

Това е 82-годишната Велка Найденова. Инструктор по кормуване и по душа, и по професия. Вече 45 години.

Велка Найденова: "Стажът ми е от 18- годишна - досега не съм спирала въобще! И се пенсионирах, и продължавам да работя и досега слава Богу още продължавам... докога - не знам... докогато е рекъл Бог! Аз съм една от първите жени, които станаха шофьори в България. Тогава се откри първата автомобилна школа в България...

И като видях в общината... Имаше една голям плакат, в който пише: приемат се жени и аз казах край, подавам документи... Може би още нямах навършени 18 години. Те ме приеха... Станах един шофьор, който беше с амбиции за доказване, че жената може! Това чувство на отговорност ме е довело дотук, до тия години!"

За толкова десетилетия зад волана е изкарала всички категории в шофьорската си книжка. Първият й работен ден като професионален водач обаче е сред най-незабравимите спомени. "Защото ме пращат на депо София да карам месо на стола и аз влизам в канцеларията... Гледам един човек с очила така и казва - "какво искаш, момиче". Викам, аз съм изпратена при вас на работа! Аз съм с камиона и идвам. Той казва: "Аз на женска кола не се качвам!" И аз казвам: "Тогава вие ще ходите пеша!"

Често сблъсквала се с недоверието на хората, не спряла да шофира и за ден, за да докаже, че по-слабият пол всъщност е по-силният в кормуването. Велка Найденова е убедена: "Жените не отстъпват на мъжете, жените са по-разсъдливи. Не мога да кажа, че са по-страхливи - не, у мен страх няма! Аз не се страхувам от абсолютно нищо. Автомобилът за мене е всичко. Без автомобил съм без крака. Ако не мога да карам автомобил, не искам да ме има... това е!

Искам да работя. Свикнала съм! Свикнала съм с автомобила и не мога без него. Верно, крачките не вървят, но мислите ми летят - това е!"

А че мислите летят, напук на годините, доказва и чувството й за хумор. С широка усмивка на лице споделя не една случка от трудовия си стаж.

"Един млад шофьор... Аз спирам на зелен светофар, а той иска да мине, но не може. Отворил прозореца и вика - виж колко си тъпа... и аз казах - да, така е/смее се/.

И ако се питате - откъде черпи тази сила - веднага ще отговори: "Курсистите ми дават тази сила, защото аз ги обичам и те ме обичат. И най-важното - аз искам да оставя нещо на тоя свят. Искам след мене да има моя дух, моите стремления... моят живот е в това всеки ден да давам по нещо и да оставям в мене си... това е!"