Португалският писател Давид Машадо и "Средният индекс на щастие"

Тази история за щастието започва с посвещение към онези, които не смятат, че радостта от живота е грях, а последните ѝ страници припомнят, че светлината на дните е толкова важна, колкото и тъмните нощи. Душевният ни баланс има статистическо изражение, а португалският писател Давид Машадо разказва за "Средният индекс на щастие".

Дави Машадо, писател: Ако искаш да пишеш за щастието, трябва да пишеш за нещастни хора. Не е възможно, ако в живота им всичко е прекрасно, защото само в лошите моменти имаме нужда да се вгледаме в случващото се и да се опитаме да разберем какво трябва да направим, за да се почувстваме отново добре. В половината от случаите хората пречат сами на себе си да бъдат щастливи. Мисля, че сме твърде вторачени в излишни неща. За момент те ни изпълват с ентусиазъм, но ако погледнем на тях в дългосрочен план, виждаме, че нямат никакво значение. Консуматорското общество, в което живеем и в което забавлението е в центъра на всичко, отклонява вниманието ни от важните неща.

Герои, които търсят своя път по време на криза. Не само финансова, но и екзистенциална. Един от тях губят работа си, друг в отчаян опит да уреди живота си попада в затвора, а трети стои заключен от дванайсет години, обсебен от страх от света. Докато говори за тях пред студентите по португалска филология в Софийския университет, Давид Машадо обяснява и как писането със сърдит тон е променило виждането му за света.

Дави Машадо, писател: Писането породи много идеи за щастието в мен. Но една от големите изненади беше връзката с бъдещето - оптимизмът и надеждите на главния герой Даниел. Преди "Средният индекс на щастие" не си мислих на това. Сега бъдещето ми се струва много по-конкретно и реалистично. Виждам го в моите деца. Затова и връзката ми с тях се промени. Започнах да се замислям идеята, че щастието днес зависи не само от нашето минало, но и от идеята ни за бъдещето.

БНТ: А как се изчислява "Средният индекс на щастие"?

Дави Машадо, писател: Използвах това изследване за средния индекс на щастието, защото сметнах за интересен начина, по който щастието може да се измери. В книгата пък го измерих по свой начин. Той е по-скоро литературен и мисловен. В него не е задължително да откриваш отговори, но разказването на една история е важно от гледна точка въпросите, които поражда в мен.

БНТ: Знаете ли, че миналата седмица в България излезе ново изследване за щастието. Според него 17% от българите са много щастливи, а 6% са много нещастни. Тези, които се чувстват щастливи обаче са се увеличили двойно?

Дави Машадо, писател: Ако е вярно, това е изключително. Не познавам много от българската история, но знам достатъчно, за да си дам сметка, че България, както и Португалия са управлявани по недемократичен начин. Излезли сте от период с много трудности, а след това са се случили промени, които създават оживление сред хората. Дойдох в София за първи път преди 15 години. Сега виждам много промени по улиците. Градът е по-организиран, по-оживен, хората все повече се възползват от възможностите на града. Това също оказва влияние върху настроението на хората.

В края на историята главният герой открива, че се чувства щастлив, когато и хората около него се чувстват така. Даниел е научил и още един урок - не сам, а свързвайки живота си с другите, може да излезе от личностната криза.