Едно интервю на посланика на Швеция в България Луиз Бергхолм в "Панорама".
Те искаха в Германия и в Швеция. И макар че всички гледаха Германия, Швеция се оказа европейската страна, приела най-много имигранти на глава от населението.
Бойко Василев - БНТ: В началото Швеция беше много отворена към бежанците. После обаче не съжалихте ли?
Посланик Луиз Бергхолм: Не бих говорила за "съжаление". Швеция от години се слави с отворения си подход към имиграцията. И той ни послужи добре. Имахме нужда от хора, за да расте икономиката, а индустрията - да има кадри. Да, в края на 2015, на върха на миграционната вълна, притокът беше доста висок в кратко време: стигнахме 10,000 души на седмица. Беше трудно да се погрижим за тях, да ги настаним, регистрираме, подслоним. Затова установихме временен граничен контрол - за да си поемем глътка въздух.
Бойко Василев - БНТ: Има ли шведски модел за справяне с имиграцията?
Посланик Луиз Бергхолм: Справяме се според моментната ситуация. Залагаме на силната социална система и институциите, но и на мощния отклик на гражданското общество. То показа, че е широко скроено. Мнозина отвориха домовете си, каниха на вечеря, правиха уроци по шведски. Спортните клубове организираха тренировки по футбол, за деца, и за възрастни.
Бойко Василев - БНТ: Но колко може да продължи това? Не рискувате ли да пожертвате тъкмо социалната си система?
Посланик Луиз Бергхолм: Системата беше подложена на сериозно изпитание през 2015. Тогава в Швеция пристигнаха 163,000 души в търсене на убежище. 36,000 от тях бяха непълнолетни без придружител, което изискваше специален подход. Но като цяло историята показва, че от имиграция се печели. Когато децата пораснат и заработят, те ще плащат данъци и ще укрепват нашата социална система. Ключът е интеграцията: децата да ходят на училище и на езикови курсове, за да влязат после успешно на трудовия пазар.
Бойко Василев - БНТ: Освен социалната система не рискувате ли и друго? Подкрепата за крайната десница в Швеция расте и то доста.
Посланик Луиз Бергхолм: Подкрепата за крайнодесните партии расте - в Швеция, Европа, по света. Според последните проучвания обаче този ръст се стабилизира на определено ниво. Причината е, че последната година - две водихме по-открит политически разговор за имиграцията. Това се оказа полезно за обществото. А и човешката природа изисква време за адаптация към промените.
Швеция е нарицателна за щедра социална система, висок стандарт, иновации. Но ще ги запази ли покрай глобализацията и имиграцията?
Посланик Луиз Бергхолм: Да, Швеция се гордее, че е иновативна държава. Тя е на второ място в света в индекса за иновации на “Блумбърг”. Глобално гледано, ние сме по-скоро малка страна, като България. Гордеем се с отворена икономика. Трябва да търгуваме, за да бъдем конкурентноспособни и да осигурим най-висок растеж за Швеция. Глобализацията няма да приключи утре. Технологичното развитие тепърва ще се засилва. Затова трябва да бъдем в крак с новостите, да приемем промените и да извличаме ползите от тях. Ще добавя, че Швеция е доста индивидуалистично общество, а това създава независими граждани.
В България шведският бизнес изнася лекарства, козметика, технологии. Има амбиции и за още.
Бойко Василев - БНТ: Швеция търси и военно сътрудничество с България. Но тук няма ли проблем? Защото Швеция не е член на НАТО.
Посланик Луиз Бергхолм: Не виждам проблем. Швеция има дълга история на военна необвързаност, която е добра за нас и защитава стабилността в Северна Европа. Днес ние, както и други държави, увеличаваме военните си способности. Засилваме и военното сътрудничество – на двустранна основа с Финландия и другите скандинавски и балтийски страни. Но също и с НАТО като цяло… В България следим развитието на темата за покупка на нови български изтребители. Получихме запитване за оферта. В момента то се разглежда от съответните държавни институции, заедно със СААБ, които произвеждат самолетите "Грипен".
Какво е днес дипломацията? Скандинавските страни търсят новите й измерения. Те си помагат, представят се взаимно и така пестят усилия и ресурс. И имат все по-малко тайни помежду си.
Посланик Луиз Бергхолм: Надявам се, че нашите страни ще продължат да отстояват отвореността и различието. Според мен, ставаме все по глобализирани и няма да се върнем назад… А в България открих богатството на историята и културата Ви, гостоприемство и топлина, които ме плениха. Хората винаги намират време да си поговорят. Това ми допада много.
В предаването
Едно интервю на посланика на Швеция в България Луиз Бергхолм в "Панорама".
Те искаха в Германия и в Швеция. И макар че всички гледаха Германия, Швеция се оказа европейската страна, приела най-много имигранти на глава от населението.
Бойко Василев - БНТ: В началото Швеция беше много отворена към бежанците. После обаче не съжалихте ли?
Посланик Луиз Бергхолм: Не бих говорила за "съжаление". Швеция от години се слави с отворения си подход към имиграцията. И той ни послужи добре. Имахме нужда от хора, за да расте икономиката, а индустрията - да има кадри. Да, в края на 2015, на върха на миграционната вълна, притокът беше доста висок в кратко време: стигнахме 10,000 души на седмица. Беше трудно да се погрижим за тях, да ги настаним, регистрираме, подслоним. Затова установихме временен граничен контрол - за да си поемем глътка въздух.
Бойко Василев - БНТ: Има ли шведски модел за справяне с имиграцията?
Посланик Луиз Бергхолм: Справяме се според моментната ситуация. Залагаме на силната социална система и институциите, но и на мощния отклик на гражданското общество. То показа, че е широко скроено. Мнозина отвориха домовете си, каниха на вечеря, правиха уроци по шведски. Спортните клубове организираха тренировки по футбол, за деца, и за възрастни.
Бойко Василев - БНТ: Но колко може да продължи това? Не рискувате ли да пожертвате тъкмо социалната си система?
Посланик Луиз Бергхолм: Системата беше подложена на сериозно изпитание през 2015. Тогава в Швеция пристигнаха 163,000 души в търсене на убежище. 36,000 от тях бяха непълнолетни без придружител, което изискваше специален подход. Но като цяло историята показва, че от имиграция се печели. Когато децата пораснат и заработят, те ще плащат данъци и ще укрепват нашата социална система. Ключът е интеграцията: децата да ходят на училище и на езикови курсове, за да влязат после успешно на трудовия пазар.
Бойко Василев - БНТ: Освен социалната система не рискувате ли и друго? Подкрепата за крайната десница в Швеция расте и то доста.
Посланик Луиз Бергхолм: Подкрепата за крайнодесните партии расте - в Швеция, Европа, по света. Според последните проучвания обаче този ръст се стабилизира на определено ниво. Причината е, че последната година - две водихме по-открит политически разговор за имиграцията. Това се оказа полезно за обществото. А и човешката природа изисква време за адаптация към промените.
Швеция е нарицателна за щедра социална система, висок стандарт, иновации. Но ще ги запази ли покрай глобализацията и имиграцията?
Посланик Луиз Бергхолм: Да, Швеция се гордее, че е иновативна държава. Тя е на второ място в света в индекса за иновации на “Блумбърг”. Глобално гледано, ние сме по-скоро малка страна, като България. Гордеем се с отворена икономика. Трябва да търгуваме, за да бъдем конкурентноспособни и да осигурим най-висок растеж за Швеция. Глобализацията няма да приключи утре. Технологичното развитие тепърва ще се засилва. Затова трябва да бъдем в крак с новостите, да приемем промените и да извличаме ползите от тях. Ще добавя, че Швеция е доста индивидуалистично общество, а това създава независими граждани.
В България шведският бизнес изнася лекарства, козметика, технологии. Има амбиции и за още.
Бойко Василев - БНТ: Швеция търси и военно сътрудничество с България. Но тук няма ли проблем? Защото Швеция не е член на НАТО.
Посланик Луиз Бергхолм: Не виждам проблем. Швеция има дълга история на военна необвързаност, която е добра за нас и защитава стабилността в Северна Европа. Днес ние, както и други държави, увеличаваме военните си способности. Засилваме и военното сътрудничество – на двустранна основа с Финландия и другите скандинавски и балтийски страни. Но също и с НАТО като цяло… В България следим развитието на темата за покупка на нови български изтребители. Получихме запитване за оферта. В момента то се разглежда от съответните държавни институции, заедно със СААБ, които произвеждат самолетите "Грипен".
Какво е днес дипломацията? Скандинавските страни търсят новите й измерения. Те си помагат, представят се взаимно и така пестят усилия и ресурс. И имат все по-малко тайни помежду си.
Посланик Луиз Бергхолм: Надявам се, че нашите страни ще продължат да отстояват отвореността и различието. Според мен, ставаме все по глобализирани и няма да се върнем назад… А в България открих богатството на историята и културата Ви, гостоприемство и топлина, които ме плениха. Хората винаги намират време да си поговорят. Това ми допада много.
Как се случват новините?
Повече от 50 години "Панорама"
На 15 юни 1968 г. Радослав Велев обявява старта на „Панорама“ и води пилотното му издание.
Виж повечеКои са лицата на "Панорама" през годините
На 15 юни 1968 г. Радослав Велев обявява старта на „Панорама“ и води пилотното му издание. През 2018 година предаването отбелязва своята 50-а годишнина.
Виж повече



