Потопът в град Мизия

Библейски потоп в град Мизия взе две жертви, още 10 души се издирват в дълбоките води, а десетки къщи са потънали почти до покривите. Подобно страшно бедствие местните хора не помнят, макар че река Скът често приижда и излиза от коритото си. За бедствието разказа репортерът Илиана Минковска в "Денят започва".

Втора безсънна нощ изкараха стотици хора в Мизия, останали без дом. До снощи спасителните екипи неуморно обикаляха с лодки потопените къщи, за да търсят бедстващи. Оказа се, че мнозина са останали по къщите си - кой за да пази имуществото си, кой заради това, че е трудно подвижен или боледуващ. Така рискът за живота на хората от наводнените квартали, които не са пожелали да се евакуират навреме, остава.

Семейството на Йордан Илчев е сред тези, които са чакали до последния момент, за да напуснат домовете си. Спасили са ги с лодка, а сега линейка ги транспортира към единия от евакуационните центрове.

"Тук имало детска градина и там ни карат. Каза момчето, че ще има закуски, легла. Докато спадне водата, там ще бъдем, а после ще дойдат да опишат щетите. В къщата ми всичко плава", разказа Йордан.

В детската градина вече са настанени десетки семейства, за които са осигурени добри условия за живот, докато водата освободи къщите им.

"Как се спасих – по една стълба на къщата до козирката, изнесох майка ми - живеем към гарата - и сестра ми, и двама полицаи помагаха. И по стълбата седях така цяла нощ и сутринта мина лодката и я викнах на помощ. Предупреждаваха ни хората, но къде да идем? Да знаеш какво прасе ми удави водата - над 100 кила, но животът е по-мил", сподели Валери.

"Дойде водата и накъде? През прозореца - имаше мрежа, но я скъсах. Минават с лодките на един метър под прозореца и аз викам на жена ми, поне тя да се спаси, но тя не иска сама. Цяла нощ не сме спали, те минават две лодки – една по-голяма и друга надуваема. Но на нас не ни се напуска къщата - и сега тя е отключена, а водата е два метра и 25 сантиметра", разказа друг пострадал от наводнението - Георги Томов.

Бедствието сплоти хората и в Мизия веднага пристигнаха много доброволци от съседните села и квартали, които добре познават града, и се включиха в спасителните екипи.

На въпроса защо помага на хората, доброволецът Олег Димитров отговори така:

"Защото са изпаднали в беда и се нуждаят от помощ. От три часа съм тука, преди това бях в друг квартал на Ореховското шосе горе. Видях бедстващи хора, които имат нужда от помощ. Опитахме се да им помогнем, направихме всичко възможно, две семейства извадихме, другите не пожелаха. Опасност има за тях, но не знам защо не искат да се евакуират", обясни той.

Ако има добра новина, то това е, че през следващите дни синоптиците не предвиждат валежи и нивото на водата в Мизия започва да спада.