Повече от една десета от българските селата са обезлюдени

Над една десета от селата в България са напълно обезлюдени според данни на Националния статистически институт. Статистиката сочи, че най-много села с по няколко жители има в Габровска и Великотърновска област -общо 231. Наш екип се разходи в няколко от безлюдните села из Златаришкия балкан. Каква е атмосферата и има ли още живот провери репортерът Зорница Илиева за "денят започва".

През последните години обезлюдяването на селата във великотърновска област нараства. 56 са селата, които са останали без нито един жител. В Златарица в десет от двайсет и четирите села няма жители. В село Чешма има едва трима постоянни жители. Единствено през лятото тук се връщат хората от граодвете, които имат вили.

"Няма хора тук, особено делничните дни е трагедия! Едно кафе няма с кой да изпие човек. Тук хората не знам как издържат, аз си идвам за по няколко дни, накрая ми писва и се прибирам! За един ден са излезли 107 човека от това село на работа, бригади, звена - сега няма нищо. Съседните села са още по зле, обезлюдява се.", заяви Стоян Илиев.

Местните хора с носталгия си спомнят за средата на миналия век, когато в красивото селце кипял живот, а в местното училище учили повече от двеста деца.

"Тук надолу всяка къща имаше хора, тука от селото, а пък сега, ей го, опустя", сподели Донка Стоянова, жител на село Чешма.

"Тук е кипял живот и млади хора и всичко е имало тук, и животновъдството е развивано, но в момента е отчайващо положението. Няма откъде да пазаруват, няма откъде да си купят хранителни продукти, това е нещо много лошо. А самото селище е било с толкова много жители", коментира кметът на селото Димитър Цанев.

В близкото село Сливовица има 86 жители, но населението през последните години е намаляло с близо сто души. Малкото останали хора споделят, че най-трудно е снабдяването с хранителни продукти и лекарства. Няма и лекар.

"Тъжно е, много! Те само хляб ни доставят, брашно си имам винаги запас, меся си питка и продължавам живота. Каквото ни снабдят децата с това живеем! Лекарства също, дъщеря ми е заангажирана", сподели жена.

"Доставя се, ама каквото ни докарат. Хляб три пъти в седмицата ни карат! Ние, ако нямаме помощ от градинката, да си изкараме нещо, ние сме загубени! На всяка пенсия задължително се отива в големите магазини, където цените на стоките са по-евтини, напълваме хладилниците, фризерчетата и така караме до следващата пенсия! Два-три пъти се ходи до аптека, най-близката е в Златарица", разказа се друг.

"Интересно ми е кога някой управник горе от национален мащаб ще се качи горе на някое населено място, не да се любува на красивата гледка и на чистия въздух, а да види колко трудно живеят хората - без лекар, без спешна помощ, най-близкия пожарен автомобил е на около два часа път! В две от населените места хранителни магазини практически няма! Тази тенденция някой трябва наистина да я спре, да има ясна перспектива как да се излезе от демографската криза", категоричен бе кметът на Община Златарица Пенчо Чанев.

Въпреки тъжната статистика има и нотка оптимизъм – в златаришкото село Дединци през последните пет години са се заселили близо трийсет души.