Празникът на ветераните

България е с един от най-високите дялове на жени в армията сред страните-членки на НАТО. Според експерти, това говори, че българките са не само силни по дух, но побеждават мъжете и по дисциплинираност. 87-годишната Анка Велева, която е най-младата доброволка във Втората световна война, заминала за фронта още 17-годишна.

Да те пуснат за малко от затвора и да отидеш на война, за да избягаш от решетките. На 17 години. Анка Велева - партизанка през 1944 година. Избира боя във Втората световна война, без да знае нищо за стрелбата.

"Кой знае?! Те момчетата тогава не знаят, на кой ще дойде на акъла момичетата да занимава... Най-напред ми дадоха едно пистолетче, беше италианско. И ме предупредиха да внимавам, защото преди мен който го е

носил, се е ранил в корема. Ето това ми беше страшно, ама... така!", разказва тя.

Жената Анка Велева тръгва на война в неделя, в 7 часа сутринта. Била е на фронта през цялата първа фаза на Втората световна. Тайно. Участвала е в битки в Скопие, Берлин... Разказва, че войната е идеализъм - гледаш да

пазиш другите.

"Виждаш страшното вече, виждаш войната, виждаш труп и от съседите пак труп. Това го виждаш и в себе си изживяваш", припомня си Анка Велева.

Виждаш, че трябва да се победи. Вървиш с мъжете и не си даваш време за страх, разказва Анка Велева.

"Така са ме обикаляли патроните, ама не идват до мене. Викам: е, няма страшно и това. Толкова ранени и убити спим и седим... вече ти е безразлично", връщат я назад в годините спомените.

Като ти стане безразлична смъртта, минавало... Урокът: много да не даваш ухо на тъмните работи...

Без да се оплаква, че е малка за война, със 72-ма партизани от Стрелча преживява убийството на 5-6 души само в 1 сражение.

"Не може човек да седи и да мисли що така стана. То е война! И всяка минута дава своето отражение", разказва Анка Велева и допълва: "Нямам снимка с усмивки. Тази е преди да тръгнем, край Марица, Пазарджик. Съжалявам за панталона си. Мама го беше направила на каре и много хубав... То виж каква

съм в талията - 62 см. тогава."

С 62 см. талия, Анка се връща от фронта и се жени за тогава капитан Велев. По-късно генерал-лейтенант - единственият, произведен в звание на полето. По военному възпитали две момчета - сега подполковник и полковник от запаса.

Според полк. Велев, армията учи на сериозно отношение към живота. Че освен да получаваш, трябва да даваш. Като малък Огнян Велев си играел с гилзи, вместо с камиончета. А първите му спомени са от полигона край Хасково.

"На 6-годишна възраст ме бяха научили да разглобявам автомата. И както се провеждат бойни стрелби,

маломерният, в мое лице, боец изчезва. И премалелият командващ стрелбите докладва, че трябва да се спрат, защото на линията на стрелбите се мотае един обект, сиреч аз. А стрелбата се провежда с бойни патрони", спомня си полк. Огнян Велев, офицер от запаса.

След стрелбите и войните - остават ордените...

Най-милото, което остава от войната? "Да е честен човек! От това да е честен по-хубаво няма! Това е за победата.  Но най-важното - за нашата победа!", убедена е Анка Велева.

Сега нашата армия е добре подготвена, войниците ни са мотивирани, а жените ни - понякога по-добри от мъжете, оценява ги полк. Велев. И той, и майка му знаят, че парите за армията са малко, но желанието да защитаваш родината - вродено. Дори понякога да струва колкото живота.

Анка Велева коментира: "Не знам дали съм убивала, но имам голяма стрелба. Имам точно око... Какво ще седнеш да се задълбочаваш - ако си уцелил мишената - от това по-хубаво няма. Карай напред и толкова. Абе... войната е голямо нещо!"

Автор: Велина Сашева, оператор: Любомир Цветков