Признание за "Физика на тъгата"

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Италианското издание на романа на Георги Господинов "Физика на тъгата" бе номинирана за литературната награда "Вон Резори". Отличието ще бъде връчено за най-добра книга от чуждоезичен автор, публикувана в Италия в последната година.

Романът на най-успешния български съвременен автор Георги Господинов "Физика на тъгата" оглави списъка на най-добрите книги, издавани в Италия през 2013 г.  А в момента се състезава с четири други автори за престижната литературна награда "Вон Резори". Но къде се крие успехът в тази книга, разказваща с ирония за тъгата?

"Вероятно говори за неща, които в момента са във въздуха, не само в България - в нея има особени усещания за тъга, за заставане на някакъв ръб, когато е важно да се огледаш назад и да си събереш личните истории в една

книга или един куфар. Тази книга е нещо като капсула на времето, като куфар, като Ноев ковчег, която е важно да носиш личните си истории. Предполагам, че това е сред причините хората да я приемат като своя, освен

това тя говори за миналото по начин, по който не сме се простили с него, но не сме му дали ясно думата, тази книга се опитва да даде думата на това, което се е случило с нас през 20-ти век. Професор Дел Агата - преводачът, разказа как на един венециански пазар за риби продавачът четял "Физика на тъгата" и не искал да му продаде октопод, докато не си довърши изречението, това е най-хубавото - когато италиански продавач на риба чете българска книга", разказва писателят.

Редовете на Господинов разказват за живота, за живота на всеки един от нас с всичката болка, която им в него. Но всяка история е разказана с известна доза ... ирония.

"Един критик беше написал в немски вестник - "ироник на отчаянието" и това е нещо, което в някаква степен приемам, не се сърдя и не се дърпам от това, има ирония, има и тъга - двете заедно като че ли могат да се понесат по-лесно. Няма как да понесем цялата тъга на света без малко ирония", споделя Георги Господинов.

"Вероятно съм човек, който по-скоро се усмихва горчиво, но се опитвам да търся смисъл в това, което се случва всеки ден - тук и навън, това е много трудна работа, но тя е работа за писатели и за бащи. Когато имаш дете се научваш на това, колко е важно да търсиш смисъла и да търсиш чудото в едно всекидневно живеене и живеене без чудеса", допълва Господинов.

Като всеки наблюдател на човека, Господинов обича да се усамотява. На днешния си имен ден заминава за швейцарски манастир.

"Отивам за три месеца в манастир - бил съм там за шест месеца, преди две години. Мисля, че това е работа на писателя, в крайна сметка да се затвори някъде и в известно аскетично пространство да си пише книгите."

След предния си престой в затворената света обител написал голяма част от двете си нови книги - есетата "Невидимите кризи" и книгата с разкази "И всичко стана луна". А Гергьовден определя като деня на

най-нежният светец: "Ако сте забелязали как се изписва лицето на Свети Георги, ще видите, че може би той е най-невинният убиец на змейове, много му е невинно лицето. Някак си войнственото не ми е много в кръвта, предпочитам по-скоро утешител, по-скоро защитник на човешко. Предпочитам така да приемам името на Св. Георги".

Пожелава на своите повече от 200 хиляди съименници: "Въпреки всички змейове да запазят невинността си, невинността на Св. Георги, който на тази икона се справя със змейовете, това е много важно - да не изгубим някаква останала ни невинност, да не я изгубим, докато се борим със змейовете, не е войнствено посланието, но това е от мен."

Автор: Благой Цицелков, оператор Атанас Атанасов