Предизборни нагласи

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Гости в "Още от деня" бяха социолозите Боряна Димитрова и Кънчо Стойчев и политологът Димитър Аврамов.

Отново се разрази "бурята" с изборните списъци - колко са българите, които имат право да гласуват на 5 октомври, колко от тях са в списъците, колко от тях фактически не съществуват.

Според Кънчо Стойчев става дума за обикновено безобразие, поради законово несъответствие в норамативната убедба. Това разминаване не влияе на резултата от изборите, а върху цефрата, която ЦИК докладва като активност в деня на изборите, обясни социологът. Ние много скоро ще бъдем страна, в която списъците са значително повече от населението на страната, каза той. Стойчев каза, че е скептичен към това тази предизборна кампания да успее да промени ноглосите на хората, защото като че ли отново витае един и същи въпрос, който по думи на социологът е грешен. Този въпрос е "кой?" - Кой ще спечели?; Кой ще направи правителство?; Кой ще бъде в това правителство? До момента, до който ние са въртим около този въпрос няма мърдане напред, смята Стойчев. Той смята, че най важен за едни избори и въпроса "какво?" - Какво се предлага на политическата сергия?; Какво ще бъде направено?

Боряна Димитрова смята, че проблемът със списъците може да бъде разрешен с активна регистрация и с неща, които са добре познати в света и не е необходимо да "влачим" този проблем. От една страна има големи тенденции в обществените нагласи, които не могат да бъдат променени от кампанията, тя може да влияе само върху детайлите, обясни социологът. Това, което виждаме на повърхността като водещи обществени нагласи е продължаващия много силен негативизъм към управлението на БСП, ДПС и "Атака", каза тя. Димитрова обяви, че 81% твърдят, че правителството е водило страната в грешна посока. Казусът КТБ по един много гротескен начин е показал общия знаменател на това управление - взаимното изнудване, каза тя.

Ако има едно общо качество за политическата класа, то е мързелът и нежеланието да се работи, каза Димитър Аврамов. Според него това е един много силен мотив за неуспеха на една нация. Той не мисли, че политическата класа осъзнава този проблем като част от нещо по-сериозно. Политологът каза, че в тази кампания не се отива с оптимизъм, а хората отиват с минималистична перспектива. По негови думи това показва едно много лошо състояние на знанието и усещанията за света на елита. Според него на масата не се слагат ясни проектни политики за развитие, а се отива на избори с една защитна позиция.