Предизвикателствата пред Турция и Ердоган

След два дни в Турция предстоят ключови избори - за първи път избирателите ще гласуват за президент. Досега държавният глава се определяше от парламента. Очаква се победа на Реджеп Тайип Ердоган, който заема премиерския пост от 2002 година. Така Ердоган ще продължи да доминира в политическия живот на Турция с възможност да остане на власт два петгодишни мандата. Какви са предизвикателствата за него и за Турция - потърсихме за коментар димитър Бечев от Центъра за либерални стратегии, който отдавна следи политическите процеси в Турция. С него разговаря Цветелина Йорданова.

Въпрос: Ердоган обеща на избирателите да създаде една нова Турция. Каква ще е тази нова Турция, ще продължи ли икономическия възход?

Отговор: Да, пакетът е именно такъв, консервативни ценности и икономически растеж, потребление, инвестиции, развой. За съжаление тъмната страна на този проект е отслабването на някои от демократичните институции. Това е една мажоритарна система, в която победителят получава всичко. Няма солидно действащи конституционни гаранции за баланс между институциите. Опозицията е слаба, съдебната власт е маргинализирана. Затова има и особени рискове пред Турция, защото това управление е успешно в икономически план, но в един момент, ако средата се влоши, а виждаме и външнополитически, че Турция е изправена пред големи заплахи и предизвикателства, този тип политическо управление може да създаде и определени проблеми пред Турция като общество и държава.

Въпрос: Споменахте външнополитически заплахи, те ще си останат и през следващите години. Каква ще е ролята на Ердоган и по отношение на Сирия, и на конфликта с Израел, и на кризата с Украйна?

Отговор: Сирия беше една доста сериозна загуба за Турция и продължава да бъде, защото турският дневен ред беше много амбициозен. Външнополитически Турция заложи на бърз обрат в съседната държава, но режимът на Асад се стабилизира и вместо Турция да успее да влияе на процесите там и да ги насочва в определена посока, насилието започна да идва в самата Турция. Това е една 900 -километрова граница и рисковете са безброй. Също бих подчертал и ролята на Ислямската държава в Ирак и Леванта, която започва да създава рискове и за самата Турция, въпреки че дълго време Турция не й обръщаше особено внимание, а има и подозрения, че я е подкрепяла индиректно. Тоест от поле на възможности, регионът се превърна в източник на заплахи за Турция. Същото важи и за Украйна, макар че там връзката е малко по - далечна. Турция следи с тревога случващото се там, тя не прие анексията на Крим, по ред исторически и политически причини, но в крайна сметка отношенията с Русия са много важни и по никакъв начин ръководството -  Ердоган лично и външното министерство в Анкара не е склонно да постави отношенията, особено в икономическата сфера, с Русия на карта.

Въпрос: Къде се вписва ЕС в цялата картина. Вие коментирахте в своя статия, че напоследък Турция и ЕС нямат много време един за друг заради вътрешните си проблеми. Така ли ще останат нещата и в следващите години?

Отговор: Точно така. Процесът е затлачен. Нито в големите европейски столици, нито в Анкара има особена политическа воля да се предприемат смели стъпки. Статуквото може да се опише с една леко комична фраза - те се правят, че преговарят, а ние - Турция -  се правим, че им вярваме.