Предразсъдъци, митове и реалности за толерантността

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

В "Денят започва" говорихме за толерантността. Гост по темата беше психиатърът д-р Николай Михайлов. С него обсъдихме диагнозата на обществото, делението между нас и тях, ние и те, незаконните постройки и бариерата от нетолерантност и омраза.

Една повърхностна проява на толерантност си представя обществения живот като равно отношение към всички идейни възможности, каза Михайлов. Според него това е възглед за толерантността, който крие нетолерантност. Класическата идея за толерантност гласи, че ако мислиш различно, имаш право да го кажеш публично, ако аз не съм съгласен с теб, но съм готов да умра, за да имаш правото да го кажеш, обясни той и добави, че тази дефиниция има своята еволюция. По негови думи има специализирани да проповядват агресивно толерантността в обществения живот малцинства, които се борят за своята легитимация. "Омразата е ефект на фрустрация, на дълбока неудовлетвореност и първата неудовлетвореност е свързана с това, че човек не знае смисъла на своя живот, не се чувства пълноценен, осъществен, извън идеята за собствено достойнство той е никой", каза психиатърът. Той разказа, че има общества, в които тази фрустрация зрее по структурни причини, защото обществата са такива каквито са и има една нова идеология, която от името на толерантността агресивно проповядва на обществените малцинства възгледи, които трябва да имат нормативен съд. За Прайда той смята, че означава някаква гордост, но тя е изнесена много радикално навън и е представена не само като право да бъдат такива каквито са избрали, но и представа за това, че в избора се съдържа и някакво особено преимущество на свободата. Според него хомосексуалните права са в известни линии защитени и не става дума за защитаване и отбраняване на граждански права, а за опита да бъде редефинирана представата за семейството. "Не съществува цивилизация, която е поставила хомосексуалните съюзи наравно с брачната институция", каза Михайлов. Той обясни, че брачната институция не може да бъде контролирана от държавата по дефиниция, тя остава зона, в която се ражда живота - биологически и в културно отношение и сама по себе си носи нещо от тайната на живота.