"Беше страшно, но всичко мина... и замина..."

Това е отец Рафаил от село Каравелово, Карловско. През последните няколко седмици преживял много премеждия. Две наводнения заляли къщата му, градушка унищожила градината. Първият път помогнала Гражданска защита, вторият път се справил сам.

Вярва, че Господ от време–навреме постъпва точно така - удря ни по една плесница. Да се сетим за важните неща.

"Бог е милостив към нас и той ни изпраща изпитания, да ни вразуми, не да ни накаже", смята отец Рафаил.

Улиците на Каравелово са пусти. Сега е сезонът на розите.

Самотен, на колело по пътя, пристига безработният Беньо Бенев. Бивш работник на оръжейния завод в Сопот. Сега гледа животни. Времето и дъждът са направили старата му къща необитаема.

"На две-три улици има само канализация, а пък на другите места не са направили канализации и всеки си има проблеми в къщи. Всеки кмет обещава - сега, като вземеме изборите, ще направя на тази улица, на онази улица, но всичко си седи в застой. Даже от големия порой мостът, ей тук - на 50 метра и той се беше срутил и му правиха ремонт", обясни Беньо Бенев.

Мостът още се нуждае от ремонт, а реката - от почистване. Изглежда отец Рафаил за тези плесници говори. Освен молитви, трябва и работа.

Той е енергична личност. Никъде не се разделя с Библията, но може лесно да свали расото и смело да нагази в селската кал. Често ходи и до близкото село Климент. Заел се е с нова задача.

"Ще правим една чешма, която е дарение от благочестиви люде", сподели отец Рафаил.

В църковния двор отец Рафаил е събрал верните си помагачи - Радко и Марин. Кара им се понякога, че използват нецензурни думи, но бързо им прощава. Те не се страхуват от мръсотия и кал. Но в политиката не искат да се бъркат.

"Някой да е дошъл от изборите и да ми каже - имаш ли 2 лева или нямаш, днес да ми каже - имаш ли да ядеш или да пиеш", запита Марин.

На въпросът - би ли си продал гласа, Марин ни отговори така:

"Нивга! Аз няма да ида да гласувам, ама няма и да го продам!"

Радко и Марин често помагат на отец Рафаил. Привързани са към него. Той спасил местната църква. Преди 6 години тя била почти рухнала. Птичките влизали през прозорците. Свещеникът сам я измазал с един приятел. Намерил и неколцина дарители.

"Не са много, ама са истински", каза отец Рафаил.

Докато Радко и Марин косят тревата, отец Рафаил оглежда църквата. Има още много работа по нея.

"Ще трябва да се постегне малко, да докараме пясък с наши средства. С едно конче и една каруца... и варта си взимаме само, за да не харчосваме пари", сподели отец Рафаил.

Отец Рафаил казва, че да си свещеник не е работа, а призвание. Както е при лекарите. Навремето той бил военен. Харесва повече смисъла на сегашния си живот. До скоро бил най-възрастният студент по теология и философия в Пловдивския университет. Завършил го с отличие.

"Най-важната заповед, която Бог ни е завещал, знаете ли коя е? Да обичаш ближния си. Всички останали заповеди са последствия от тази заповед. Дните, които Бог ми е отредил да служа, съм ги обрекъл именно на това - да уча хората да се обичат. Да вярват един на друг", каза отец Рафаил.

Според свещеника сега от живота ни личи, че не се обичаме. Вижда народ, който или диво празнува, или диво тъгува. Липсва всекидневното усилие. Често държавата прилича на някои от неговите съселяни, които се вайкат в плодородна градина, на която няма кой да окоси тревата.

"Ние само съществуваме, ние лъкатушим от едната крайност в другата, че нямало работа. Е, чакай, как да няма работа! Ако ти си кадърен и имаш желание, все ще започнеш нещо. Дали животни ще гледаш, дали със земя ще се захванеш. Земята стои необработваема! Аз, макар да съм свещеник, аз си гледам козички, гледам си прасенце, гледам си кокошки. Защото живея на село", обясни отец Рафаил.

Свещеника е отворен за света. Иконата на "Свети Георги" за новата чешма му е подарък от египетски християнин, женен за българка. В селото има приятелка японка. Уважава се и със семейства англичани. В Каравелово жадуват за нови хора. Беньо Бенев казва, че понякога е толкова тъжна тази пустош от заминали хора, че му се иска в селото да има дом за сирачета. Поне деца да виждат.

"Двайсет човека да влязат нови, пак е нещо", категоричен е той.

"Ще се радвате на всеки нов човек", питаме ние:

"Задължително. Всеки се радва на млад, малък човек", добави Беньо Бенев.

"А чужденци", продължаваме въпроса си:

"Няма проблем и чужденци да са. Много е лошо да излезеш навънка и по улицата да не срещаш никой. Да го покрием със самотните баби от пейките", отговори ни той.

"Някога казваха на малките деца - като видиш по-стар човек или по-възрастен от тебе, поздрави го... А сега няма на кой да кажеш добър ден, много е скучно... Много лошо. Преди малко бях с един колега и той каза - най-лоша е самотата, сам си играя шах, сам си играя на табла, хвърлям за единия, хвърлям за другия. Това е все едно си затворен в килия два на два и нямаш нищо около себе си", сподели ни още Беньо Бенев.

"Не бива човек да гледа назад, ние трябва да гледаме напред в бъдещето, да се радваме, че Господ ни е дал възможност, защото знаете какво е", смята отец Рафаил.

Свещеникът утешава себе си и другите. Не се сърди на Господ за премеждията. Има много работа за вършене. После ще чака жена си да се върне от работа. Заради нея гледа розите. Всичко важно е свършил заради нея.

Има късмет, че не е сам. Накрая на селото една къща е опустяла. Един шегаджия е забил табела "Европа" в тревата. После си е тръгнал и е заключил вратата.

Автор: Катя Тодорова, "Панорама"