Най-ранните сведения
за тези преселенията датират от 8. век. Има данни за група от над 208 000 славяни, които се
заселват в района на днешна Бурса, бягайки от войната между България и
Византия. Сред разпространените днес хипотези е тази, че именно от това
население Светите братя Кирил и Методий научават славянски език. Те
създават първообраза на славянската писменост - Глаголицата, в манастира
Полихрон, който се е намирал по крайбрежието на Мраморно море близо до Бурса.
През 15. век Османската империя целенасочено заселва в Северозападна Мала Азия жители от България, които се оказват значително по-трудоспособни от местното население. Голяма е и изселническата вълна от 1989-а година. Тогавашният тоталитарен режим на Република България решава да изсели организирано над 360 000 етнически турци и мюсюлмани. Половина от тях днес живеят и работят в Бурса. 65 % от икономиката на града развиват именно изселниците от България. Част от тях днес са собственици на модерните текстилни и автомобилни фабрики. Мнозина мечтаят да получат отново българско гражданство и да се върнат, за да инвестират и в родината си.