Проф. д-р Петер Брант: Трябва да се опитваме да гледаме на света с очите на другата страна

Проф. д-р Петер Брант, син на Вили и Рут Брант. Роден на 04.10.1948 г. в гр. Берлин. Ръководител на Катедрата по най-нова история на Университета в Хаген, директор на Института по констиционно-правни науки в Хаген.

БНТ: Добро утро, проф. Брант! Ще започнем с вашия баща, който е автор на т. нар. "Политика на малките стъпки", която поставя основите за края на Студената война. Можем ли сега, обаче, да кажем, че Студената война е приключила?

Проф. д-р Петер Брант: Аз бих правил разлика между Студената война в по-тесен смисъл на думата и традиционния конфликт между Изтока и Запада, въпреки че в 80-те години имаше всъщност пак признаци за нова Студена война. От началото на 60-те години започна всъщност преходът към фазата на разведряване. Аз мисля, че тази разлика е много важна между острата Студена война, структурната Студена война и днешния конфликт, който съществува в света. Днешният конфликт има два елемента от предишната Студена война, но по природа е съвсем различен. Идеологическият елемент не е толкова важен, ако изобщо съществува такъв компонент и ние всъщност не виждаме противоречие между системите, такова, каквото беше до 90-те години. Въпреки че, да, действително има разлики в системите на управление и в конституционния ред на държавите. И все пак се слага край на политиката на сътрудничество между Европейския съюз и Русия.

БНТ: На какво се дължи този разрив? Дали Русия беше поела по пътя на сътрудничеството, само защото беше слаба след падането на комунистическия режим?

Проф. д-р Петер Брант: Много западни политици, особено в Германия, днес твърдят следното - начинът, по който се отнасяхме с Русия, имам предвид годините от 89-та и особено начинът, по който през последните години се отнасяме по отношение на Украйна, е именно един вид конкуренция с Русия. Това допринесе за сегашната криза, но това не трябва да означава, че се гледа безкритично към ролята и поведението на Москва. Всъщност става дума за взаимносвързани действия и така може да се направи един паралел между конфликта Изток-Запад преди 90-та година.

БНТ: Дали дълбочината на конфликта е подценяван и той се простира далеч извън пределите на Украйна и далеч извън самия Путин?

Проф. д-р Петер Брант: Да, точно така е. През 90-та година съществуваше надеждата, че старият конфликт Изток-Запад, който имаше различни измерения, може да бъде преодолян. Смяташе се, че тази поляризация може да бъде заменена със съвместни структури за сигурност и със сътрудничество. Затова имаше и признаци, имаше и наченки. Но в крайна сметка това намерение беше изместено от стремежите старият съюз, който беше ръководен от Америка по времето на конфликта Изток-Запад, този съюз да бъде разширен. В резултат руснаците - не само политическото ръководство, но самият руски народ, има усещането за заплаха в този процес, има чувството, че се дават само обещания, че този поляризиран ред ще бъде преодолян.

БНТ: Какво остана от всичко това и всъщност се активизира по нов начин?

Проф. д-р Петер Брант: Това е конфликтът между две велики сили. Въпреки, че единствената велика сила в оня смисъл на думата са Съединените щати, както Великобритания беше през 19-ти век. Но поради военната си мощ, особено ядрената си мощ, Русия все още е нещо като военна суперсила.

БНТ: Твърди се, че Путин е по-голяма заплаха за ЕС от излизането на Гърция от еврозоната или от предстоящия референдум за членството вн Европейския съюз на Великобритания?

Проф. д-р Петер Брант: Това, което намекнах преди малко - Русия премина към традиционна властова политика. Това всъщност е реакцията на действия, които от гледната точка на Русия са насочени срещу нея. Тази традиционна политика на упражняване на власт е проблематична, въпреки че ние не можем да я разглеждаме откъснато от действията на другата страна - Запада. Един пример да дам -  Крим през 50-те години, така да се каже, е бил подарен на Украйна, което по онова време е било без проблеми, тъй като Украйна е била част от Съветския съюз. Сега вече Русия през 94-та година гарантира неприкосновеността на границите на Украйна и всъщност изглежда, че ние сме забравили този факт. Границите, дори да не смятаме, че са справедливи, не могат да бъдат самоволно променяни. Т. е. ние всички трябва да се замислим за следното - как може да се стигне до решение, което както уважава международното право, така и волята на населението в тези области. Що се отнася до Украйна като държава, всъщност става дума за културно и политически

разделена страна. Всъщност в Украйна все още не се е образувала напълно нацията. Това, което е известно е, че големи части от украинското население, те всъщност говорят руски език, отчасти се усещат като фактически руснаци, или пък са двуезични. Междувременно вътрешноукраинският конфликт се изостря до такава степен, че ще бъде трудно отново да бъдат слепени парченцата, дори примирието да се задържи и да премине в дългосрочно замлъкване на оръжията. Що се отнася до ЕС отношението на ЕС към Русия е централен въпрос. За двете страни би било ужасно унищожително, ако преминат във враждебна ситуация, би било доста

неразумно от страна на Русия, ако се опита да реши положението като настройва отделни държави една срещу друга. Свидетели сме на едно разместване на геополитечските пластове, което изисква може би нови правила.

БНТ: Виждате ли въобще изход от тази криза от това разделение между Изтока и Запада?

Проф. д-р Петер Брант: Посланието на политиката на намаляване на напрежението от 60-те, 70-те и 80-те години е: Трябва да се опитваме да гледаме на света с очите на другата страна. Едва тогава ще разберем как мисли потенциалният противник. Това е много простичко съждение, но всъщност убягва на днешната политика и то от двете страни.

Автор: Тоня Димитрова

Оператор: Недялко Данов