Пътуване в миналото на Хоталич

Сега се определя като най-големият средновековен град след Плиска и Преслав. Но само допреди няколко десетилетия, никой не знаеше за съществуването му. Необяснимо, но споменът за Хоталич дори в преданията на местните е изчезнал.

Колкото и да е голям този град и крепост, колкото и да са далеч от времето, да речем, на безписмените траки, Хоталич съществува за нас и има своята история единствено и само благодарение на археологическите разкопки. Името присъства само в някои турски административни документи за платени данъци. Археологическите проучвания разкриват 90 каменни къщи и две църкви. И парадоксално, но сега за живота на хората разказват разкопките на некропола на Хоталич. Дори за модата на 13 век. Гробът на млада жена блеснал с множество накити.

Надежда Ботева - ръководител на археологическите разкопки: С хиляди хиляди мъниста от планински кристал, карнеол, стъкло.

Мария Чернева: Нали за християнските погребения беше характерно, че не са богати?

Надежда Ботева - ръководител на археологическите разкопки: В този смисъл сме късметлии, че самото село е било с висок статус. Значи да погребеш някого с разкошни наушници, знаете средновековието не е времето на златото и богатството, да го погребеш с огромни сребърни наушници с 10-12 хиляди мъниста, с всякакви цветове стъкло, с 6 гривни на ръцете - една от които стъклена, а другите бронзови, значи това не е случаен човек. Ето малка част от откритите мъниста. Така че бихме казали, че тази млада дама е погребана с церемониални дрехи, от които знаем модата на тогавашното време. Между другото, най-известната дама от средата на 13 век можем да кажем, че е Десислава от Боянската църква.

Въпреки високия статус на погребаните тук, по-добрия живот и грижи, майките и децата са били много уязвими и са си отивали рано.

Надежда Ботева - ръководител на археологическите разкопки: 80% от гробовете ни са с находки с т. нар. погребален инвентар, колкото и грубо да звучи. Но тази жена, въпреки специалното си местоположение, съвсем близо до църквата, е погребана без нищо. Само в нейните крака съвсем изтлели и лошо запазени бяха костите на бебенцето, на детето ѝ. За него също е била направена специална гробна яма. Обикновено децата се слагат високо горе на бедрата. Този е в краката и може да е починал малко по-късно.

Мария Чернева: Тоест може би са починали по различно време? Първо майката, може би при раждането.

Надежда Ботева - Да, да.

Още едно погребение на майка и дете. 30 процента от жените са умирали при раждането, а децата най-вече от инфекциозни заболявания.

Разкопките сега разкриват още една любопитна подробност. Поне един от жителите на Хоталич е бил голям пътешественик.

Надежда Ботева - ръководител на археологическите разкопки: Един жител на Хоталич е ходил още в средата на 13 век, втората му половина, до Рим - изключително сложно начинание, скъпо, пътуването трае с месец. Разбираме го от един медалион, евлогия, благословия, която той е носил на гърдите си.

Мария Чернева: Който се е раздавал при?

Надежда Ботева - ръководител на археологическите разкопки: Църквата Петър и Павел на Рим. Това са такива медалиони и се зашиват за дрехата. Изключително малко медалиони има намерени по света.

Хоталич сега привлякъл и интереса на архитекти, дошли да проучат стабилността на зидовете споени с глина за по-екологично строителство. Почти всички постройки тук са камък и глина и тяхната устойчивост личи дори при стени, изкривени от времето. В случая това е стената на помещение, което се оказало работилница за обработка и рязане на кост.

Надежда Ботева - ръководител на археологическите разкопки: Можем да говорим даже за специализацията на еленови рога. Еленовият рог в основата си е много дебел и плътен. По този начин трябва съвсем малко усилие това нещо да се изреже и да му се пробие една дупка и става прекрасен прешлен за вретено.

Мария Чернева: И сега животните... Заради едни прешлени, които могат да бъдат и керамични.

Надежда Ботева - ръководител на археологическите разкопки: След като си го изял вече животното защо да му хвърляш рогата.

Възникнал през 5 век като военно укрепление, развил се през 10-ти като укрепено селище, Хоталич не е бил просто една провинциална крепост, а град, който е имал интензивен стоков обмен и с Византия, и дори с Латинска империя. Множество съдби и българска история, грижливо опазена повече от 800 години от земята. История, която трудно вече може да се заличи.