Работилница в Странджа пази тайната на вълната

Какви са тайните на обработката на вълна в България. И кое е единственото място в Югоизточна България, където има работилница за вълна, ни разказва Благой Цицелков в "Денят започва".

Едно странджанско село съхранява от векове занаят, завещан от времето на траките. Днес го пазят като култов обред. Обработката на вълна е традиция, която ревностно пазят в село Звездец, което откриваме в сърцето на Странджа планина, недалеч от Малко Търново. Идваме на гости на умелите занаятчийки от единствената в Югоизточна България работилница за вълна.

Първият етап от производството е прането на „серавата“ вълна - залива се с топла вода, за да се изчистят от нея органичните мазнини. Следва изсушаване, разделяне и боядисване на руното. Боядисаната вълна се разчепква, разбива се на „лък“ от майстор дръндар. Вълната се увива като паяжина под тънките гребени в машината и се превръща в пухкави кадели. Странджа е един от районите, където се е практикувало това древно изкуство. Основната суровина е овчата вълна. Използва се свойството на вълната да се сплъстява чрез пране, без помощта на сложни устройства, машини и технологии. Натъкваме се на непознат уред отпреди век - чепкало за вълна.

Терка Костадинова: "Това се казва чепкане, едно време нашите баби са си правили седянки, пеели са и са чепкали вълната. Приказвали са разни клюки - за този, за онзи, яли са пуканки и са си чепкали вълната."

Оказва се, че си имат и по-модерно чепкало, от средата на 70-те, родно произвоство, разбира се. Така нареченото електрическо чепкало за вълна. Заедно с баба Терка са и още пет „млади баби“, до една запалени от идеята да запазят живи традициите на Странджа. Идването в малката, но уютна работилница си е като да си имаш машина на времето.

Мара Тодорова: "Това нещо, което го преда аз, се казва основа, едно време сме тъчели на станове, с това трябва да направиш жица, за да навиеш на кросното, и после се прави тънката жица и се прави предтакава, значи - за да стане дреха. Такива дрехи съм носела и имам сукмани, престилки съм шила... Предеш, плетеш, шиеш, няма такова готово като сега да вземеш блузата и да я наденеш - всичко трябва да си го направиш, да си го изтъчеш. И по-трудно е това, вечер съм стояла до един часа да преда, за да направя за плетки за тъкане, за всичко."

Траките вярвали, че всяко растение има дух и определена сила. Те имали три свещени цвята – черно, бяло и червено. Черното – символ на плодородието, на земята и майчината утроба, бялото е цветът на траура и новото раждане, а червеният цвят е на богинята-майка. Според Херодот траките навивали около краката си ивици от червен плат. За жълто и зелено основно използват тетра, бръшлян и лозови листа, а червено може да се получава и от мак, но за килограм вълна са необходими седем килограма мак.

Предварително обагрените вълнени пластове могат да се разполагат във всички посоки, като цветовете се припокриват или преливат един в друг. С цветни парчета вълна може да се „рисува”, и може да се постигне преден и заден план на изображението, перспектива, светлосянка. Занаятът си има и своите тънкости - ако билките се берат след Еньовден, трябва да се сложи двойно количество, за да се извлече необходимият цвят. Тръгваме си от уютната работилница за вълна, сякаш сме се докоснали до самите траки и техните хиляди тайни. Ако пътувате към Странжда, не пропускайте село "Звездец".