Разговор за свободното образование

Международна конференция за свободното образование. Гости в студиото са Гаяне Минасян, председател на Националната мрежа на родителите и двама от чуждестранните гости на предсотящата утре и в другиден Втора международна конференция за свободното образование - Яков Хепт от Израел и Майк Дейвис от Великобритания.

Откъде идва понятието "свободно образование"? Според Гаяне Минасян тази идея не застава срещу различните подходи на образованието. Проблемът е, че хората, които създават подходи в образованиетоу ннямат възможност да избират и да съдават различни форми, които да бъдат в крак с времето. Практикуваният сега модел на образованието е създаден в индустриалната епоха, когато са били нужни работници, които да бъдат изпълнителни, да следват стриктно указания и да правят това всеки ден от 8.00 до 5.00 следобед - "монотонно и да издържаш на това". Минасян отбеляза, че идеята за свободно образование е за създаване на нови форми и е заложена в нашата конституция - в член 23. В него пише, че държавата трябва да създава условия за свободно развитие на науката, изкуствата и образованията. Според председателя на Националната мрежа на родителите така както в науката и изкуствата се дава свобода на учените и творците, така държавата трябва да приложи същия принцип и към образованието. Образованието е точно толкова творческа дейност, колкото науката и изкуствата. Това е дейност в сферата а идеологията, където вече държавата не би трябвало да играе роля след като сме излезли от тоталитарната система. Трябва различните агенти, въвлечени в образованието, да могат да създават различни форми, за да има реално качество.

В законодателен аспект това означава, че "родителите, които реално носят отговорност за образованието на децата, да взимат и решенията за тяхното образование", обясни Минасян. Според нея в момента у нас ситуацията е абсурдна - държавата взема решения, но тя не носи отговорност за тях. В същото време родителят носи отговорност за образователните и възпитателните проблеми с детето си без той "да е взел решението къде то ще прекарва целия си ден, по какъв начин и какво ще учи".

Яков Хепт основава през 1987 г. демократично училище в Израел, в което се обучават деца на възраст от 4 до 18 години. Предвид това, че първите ученици на това училище, вече са зрели личности, Хепт разказва за ефекта от свободното образование. Той обясни значението на "демократично училище". По думите му в една демократична страна, с каквито в момента се изпълва светът, нагажда старата си образователна система на диктатура в училище към новите условия. "Това, което се опитах да направя, беше да изградя училището като микрокосмос на онова, което представлява светът извън училището. При нас училище включва и служителите, и родителите, и учениците. Те решават какво да учат, как да го учат и с кого". Днес вече има 30 демократични училища в Израел, но близо 40% от стандартните училища в страната са в процес на демократизация, допълни Хепт. Според него демократичното образование оказва голямо влияние на икономиката на Израел - страна с най-голям брой стартиращи компании в света и "нашите ученици са водещи в новата икономика, икономиката на идеите". По отношение на учебния план, който се изготвя от самия ученик, Хепт каза, че в този род училище стремежът е да се постигне пресечната точка между таланта на всеки ученик и неговата мотивация, което да му даде по-ясна представа за неговото бъдеще. А що се отнася до децата, Хепт уверява, че най-малките са най-креативни, а креативността им спада на 6-7 години, когато влизат в училище. Затова той е убеден, че трябва да започнем да разбираме значението на взаимоотношението талант-мотивация.

Майк Дейвис е ангажиран в усилията образованието във Великобритания да създава по-човечни хора. Той изтъкна няколко елемента, които са важни от такава гледна точка. Първо, в училищата на Обединеното краство "всичко е в огромни мащаби". Има училища с над 2 хиляди ученици, това означава, че "те не са свързани по никакъв начин с общността, с идеята, че всички ние заедно възпитаваме децата си. Затова, заради големите училища, според него, британските деца са най-нещастните в Европа. "Не защото правителството не полага грижи, а защото учебната програма е безсмислена, непрекъснато се правят тестове. Училището е в някакъв паралелен свят. Единият свят е извън училището - приятелите, общността, а другият свят е животът в училището. "В Обедненото кралство, коагто вляза в училище, трябва да съм в униформа, да уча неща, които не ми помагат да живея живота си по-добре, и да нямам думата". Така Дейвис обрисува реалността в британското училище. Според него, освен мащабите, тревожни са и взаимоотношенията в училището. Като изграждаме силни лични взаимоотношения с детето и със семейството му, можем да се грижим добре за него, убеден е Майк Дейвис. Тук той отбеляза, че държавното училище в неговата страна не оставя никакво лично време на детето за онова, което го вълнува. Засега, по думите му, във Великобритания няма училища от типа на тези в Израел, за които стана дума. Това е защото проверката за доброто училище в Обединеното кралство не е доколко то произвежда добри и качествени граждани, а колко добре учениците си изкарват изпитите.

На предстоящата конференция ще бъде представена датската система на свободните училища, създадени от родители и държавата не упражнява идеологически контрол върху програмата или по начин, по който е организирано обучението, обяви Гаяне Минасян.