Рита Зюсмут: Този ЕС не е израснал като гъба от земята, създаден е с трудности

Рита Зюсмут: Считам себе си за страстна европейка, защото съм преживяла Втората световна война. Бях дете тогава. С годините обаче осъзнах, че основаването на Европейската общност от четирима държавници, които до вчера са били врагове е истинско чудо.

От такова обединение се нуждаем и в момента. Има държави, които осъзнават, че не бива да губим, това което имаме. Има обаче и евроскептици, които поставят въпроси, без да допринасят към отговорите. Те питат например, къде е обещаното благосъстояние, но не се оглеждат наоколо, за да видят промените.

Предстоят избори за европейски парламент, които вече не веднъж бяха наречени съдбовни. Водачът на листата на Европейската народна партия Манфред Вебер определи засилващия се национализъм като най-голямата опасност пред вота. Рита Зюсмут от върха на своя опит гледа трезво.

Рита Зюсмут: Този Европейски съюз не е израснал като гъба от земята. Всичко се е създавало с трудности. Политиците днес трябва да имат смелост, но и да се вслушват в хората – какво ги притеснява, къде може да се помогне и къде не, а както и къде може голямата общност да даде рамо. Това обаче трябва честно да се признае. Необходима е култура за водене на диалог. Често се казва, че Европейският съюз вече не е силен. Той обаче продължава да бъде силен. Погледнете към Вишеградските държави - Полша, Чехия, Словакия и Унгария. Това не се бедни страни. Но се отнасят към Европа като към чуждо владичество. Те искат парите й, а всичко останало да правят сами. Когато се присъединяваш някъде трябва да знаеш, какво се прави заедно и какво поотделно.

Зюсмут е убедена, че готовността да разбереш другия, да се поставиш на негово място, би била изключително полезна в превъзмогването на скоростите и негодуванието в Европейския съюз сега.

Рита Зюсмут: Като съвременник на събитията мога да кажа, че при обединяването на Европа ставаше въпрос за освобождаването на държавите от социалистически лагер, но не и за тяхното завладяване. Кой можеше да си представи, че само 15 години след падането на Берлинската стена 10 от тях ще станат член на Европейския съюз! Хелмут Кол се бореше за това, въпреки че не бяха покрили критериите. Самите държави напираха. В скоростта обаче допуснахме грешка. Специално при нас в Германия, където процесите се случиха само за 12 месеца, просто прехвърлихме западната ни структурна система в източната част. Изпуснахме оценката на преживяното от другия, съобразяването с особената история. Проблемът на Европейския съюз е свързан и с глобализацията. Хората не искаме да се учим от миналото и затова в настоящето, като не се изпълнят бързо потребностите ние ставаме неспоскойни, агресивни и решени да се налагаме с насилие. Виждаме го във Франция сега. Новият ни свят е глобализиран свят, информираме се и комуникираме по съвсем различен начин. Когато осъзнаем това ще разберем, че със затварянето на границите между държавите, светът няма да се оправи.

По план България и Румъния трябваше да премахнат границата помежду си още през 2011 г. Все се намираха причини това да се отложи във времето. Сега отново Европейският парламент се произнесе. А държавите членки все още не изглеждат готови за гласуване.

Рита Зюсмут: Няма да отричам, че вероятно се използва и претекст за забавяне на влизането. Превъзмогването на предразсъдъка – корумпирана и недемократична страна, отнема време.

Рита Зюсмут подминава темата за Маргарет Тачър, към която я връщам многократно. Може би, защото още помни противопоставянето й на германското обединение. Констатира обаче, че на Тереза Мей й липсва решителност.

Рита Зюсмут: Ще ви кажа какво си пожелавам – Англия да остане в ЕС. Те обаче трябва да са наясно – остават ли или не. Не можем дълги години да преговаряме – това не искат, друго не искат. Тогава по-добре да останат навън. Но, когато гледам колко много хора излизат по улиците на Лондон, за да настояват за референдум, разбирам колко малко е анализирано и обяснено какво ще се случи, когато Великобритания напусне. Трябва да се намери начин, който обаче да не води до Брекзит с отмъщение.

Разговорът ни няма да завършен без коментар на събитията в собствената й партия, които занимаваха Германия, Европа, а дори и света миналата седмица.

Рита Зюсмут: Конгресът от предната седмица е исторически по две причини – краят на ръководството от страна на канцлера и то заради нейното собствено решение. В моята партия винаги се е смятало, че партийният и канцлерският пост се олицетворяват от една и съща личност. Така че това разделение сега е историческа новост. Хелмут Кол винаги му се е противопоставял. Другото е, че имаше трима претенденти за лидер. Освен това накрая отново беше избрана жена, въпреки че преди това имаше и гласове, че сега трябва мъж да оглави партията.

Тези дни в Германия темата за жените в политиката е доминираща. А за Рита Зюсмут се оказва темата на живота й. Навремето тя е била единствената дама в политиката, заобиколена изключително от силни мъже.

Рита Зюсмут: С примери може да се докаже, че жените ръководят различно. Не случайно винаги за Ангела Меркел се казва, че има друг управленски стил. Когато я видях за първи път, тя беше младо момиче. Не е суетна. Интересува се от същността на нещата, а не само за собствената си личност. Вижда се, че тя се вслушва в хората. Не всички, но повечето жени на ръководни постове, са по-близо до хората.

Автор: Мария Стоянова