Робският труд, скрит в екзотичните морски дарове

Морски дарове, уловени от роби. Рибари, държани в плен на рибарски траулери, осигуряват морските деликатеси на световния пазар. Разкритието е на екип на Асошейтед прес. След 1-годишно разследване журналистите са категорични: през 21-ви век робският труд все още захранва съвременните пазари.

"Не сме виждали семействата си много отдавна. Родителите ни сигурно ни мислят за мъртви. Работя на тази лодка от много време. Казах на капитана, че не искам пари, че искам единствено да се прибера вкъщи, но той не ме пусна. Всички тук искаме да се приберем. Много искаме", разказа един от робите.

Рибарите работят по 20 часа в денонощието, без пари, при ужасяващи условия. Нямат право на почивка. Дръзналите да спрат за малко работа, са пребивани с отровни опашки от скатове. Провинилите се често стават храна на акулите или пък са изпращани на Бенджина. Малък индонезийски остров превърнат в каторга за рибарите.

"Оставиха ме. Не ме взеха. Хвърлиха ме в затвора. Не пиех нито алкохол, нито пък съм се бил с някого. Работех много. Когато ги помолих да ме заведат в болницата, защото бях болен, не го направиха. Не ми дадоха нищо, нито лекарство, нито инжекция. Почти не се храня."

Рибарите не познават вкуса на морските дарове, които ловят. Предполагат, че са много ценни, защото не им разрешават да ги ядат. За храна мъжете получават шепа ориз. Животът им отдавна е загубил смисъл, дори за тях.

"Какво мисля за живота си ли? Мисля, че животът ми е в ръцете на Бог. Тук ни пребиват."

Повечето рибари са от Мианмар. На рибарските траулери попаднали след обещания за работа. Когато излезли в отрито море обаче разбрали, че са излъгани.

"Това не е моето име, нито пък това е подписа ми. Единственото истинско нещо тук е моята снимка. Те ме излъгаха. Излъгаха ме и ме вкараха в кораба."

Предполага се, че траулерите са тайландски. Поне екипажът на корабите е с такава народност. След разкритието тайландските власти обещаха да започнат борба срещу заробването на рибари.

Камонпан Айуанонтр, Таландска агенция по риболов: "Все още ли се случва? Опитваме се да разрешим този проблем. Опитваме се и го решаваме. Да, опитваме се."

Оказа се, че индонезийските власти също не са подозирали, че на тяхна територия са държани роби.

Суси Пуджястюти, министър по риболова, Иноденезия: "Не мога да спя, откакто разбрах за заробването на рибари."

Повечето от уловените морски дарове от рибарите-роби отиват в американски магазини.

Бет Лоуър, представител а компания за рибни продукти: "Клиентите отиват в магазина или в ресторанта и виждат риба, но те не разбират как тя е уловена, къде е уловена и от кого е уловена."

Гавин Гибънс, вицепрезидент на Националния институт по риболов, САЩ: "Това не е просто тревожно, това е отчайващо, защото нашите компании имат нулева толерантност към трудовите злоупотреби."

Американските компании обаче не възнамеряват да спрат вноса на морски дарове от заподозрените фирми-износители.

Гавин Гибънс: "Някои казват: Защо не бойкотирате търговията с морски храни оттам. Но ако спрем да кпупваме морски дарове оттам, тогава ние не просто ще сме извън разговорите за условията на труд, няма да имаме възможност да поправим нещата."

Никой не знае колко хора са намерили смъртта си на рибарските траулери. Никой не знае и колко хора работят на тях. На Бенджина има място, където рибарите погребват приятелите си. Тези, които не са станали храна на акулите.

"Толкова хора от Мианмар загинаха. Планина от кости."

"Когато погребвам телата си мисля, че единственото нещо, което ни чака е смъртта. За нас няма връщане. Никога няма да се върнем вкъщи."

Автор: Милен Атанасов