Събирачи на минало

Ето как започнало всичко. Щрак и токът тръгнал. Тук светнала първата електрическа крушка в България. Зад това стои Иван Хаджиберов. Прочут габровски предприемач. Той знаел, че за да пробудиш един град, трябва да му дадеш светлина... Преди 3 години габровецът Милен попаднал случайно на тези руини и решил да разкаже историята на индустриалеца.

Милен Василев: „Масово всички се изхилиха, изсмяха се, как може, ти знаеш ли ти, какво ми говориш ти на мен, бягай!“
Емил Михов: „В началото имаше хора, които въобще не вярваха и които ни смятаха за луди.“

Милен и Емил се познават от деца. Заедно решили да припомнят историята от славните времена на Габрово. Да разкажат за хората, които го направили център на индустрията в България. Така създали първия документален филм за Иван Хаджиберов. Със собствени средства.

Милен Василев: „Човек ляга и става с тази идея. Тя му гори тука, тя не го гори тя го топли. И когато започва да минава втора година, минава трета година , нещо те питат, абе, защо не стават нещата, защо не се случват, неее, те се случват, чакай, чакай, те се случват.“

Композиторът Милен направил музиката за филма. Казва, че чува мелодиите в главата си. Голямата му мечта обаче е да направи серия от филми за габровските индустриалци.

Емил Михов: „Когато се запознахме с тези хора, индустриалците, в тях намерихме едни страхотни истории и съдби. Човешки истории и съдби.“

Емил пък е операторът. Завършил история, но по душа е рокер. От години работи в Музея на образованието в Габрово.

Емил Михов: „Когато човек работи с желание, когато човек си намери своето място, няма толкова значение къде е. Камъкът си тежи на мястото, аз съм си тука родом и си обичам всеки един камък. Обичам си реката, планината, в полето не мога да вирея.“

Красимира Христова: „Не искам мислите ми да са пълни с битовизми, в никакъв случай. Искам да мисля за филми, за снимки, за сценарии, да се ровя във всякакви стари книги, не да мисля как да си платя тока.“

Красимира се запалила по идеята на Милен и Емил и започнала да пише сценарий за филма. Сега работи в Музея на образованието. Всеки ден развежда група ученици, на които разказва истории от едно време… Като тази на Хаджиберов.

Красимира Христова: „Предприемачите от онова време са давали, много са печелили, но са давали на цялата общност, общественост. Когато едно съвременно дете се научи да дава не само да взима, без значение материално или някаква друга облага, светът ще стане малко по-добър.“

Милен Василев: „Тогавашните предприемачи са въвеждали всичко най-ново. Те са правели фабрични комплекси, хората са живеели там, хората не са бързали и не са искали да избягат, за да отидат да работят на друго място. След 3 месеца трето, след 2 години четвърто и да си разбият семействата. За което всички ние страдаме и получаваме тежката си участ.“

Емил Михов: „Те не са забравили откъде са тръгнали, това са били обикновени хора, които са направили наистина много пари, станали са милионери, но никога не са забравяли това нещо, че те са част от този град от този народ. И може би все повече възприемам мисленето им, че те са вярвали, че ако живеят в един хубав град, с едни усмихнати и доволни хора, те самите ще живеят по-добре.“

Но тези предприемачи вече ги няма. От големите фабрики на Хаджиберов и Бобчев са останали само руини. Днес градът и хората са други, бизнесът също.

Емил Михов: „Все още съществува как да го наречем дивия капитализъм. Все още има хора, които колкото и пари да имат, казват, мен това не ме интересува. Аз за това нямам пари.“

Милен Василев: „Времето много се промени, нашата нация се сви, и моралът у хората стана на първо място материален. Отношенията между хората станаха бездушни, материални. Вярата в хората също се промени, хората днеска не вярват. Говорим, вярата в Бог и вярата в отношенията помежду си.“

Те ще продължат да се ровят в архивите. Знаят, че там истории, които могат да ни покажат къде бъркаме днес.

Милен Василев: „Днес е по-важно да се показваш колко дълги крака имаш, колко е ведро, каква кола имаш, другите неща не са от значение, но истинските непреходни, истинските ценности, те са други.“

Красимира Христова: „Едно от нашите послания беше да стигне до младите.“

Емил Михов: „В цялото това забързано ежедневие, в което се цели да се оцелее, се пропуска всъщност истинската ниша на щастието. Всеки като вдигне 1 хартийка, или засее 1 дърво, града става различен.“

Всеки живее в своето време. Някога Хаджиберов събудил града като заменил газовите лампи с електричество. Разбил мрака. Буквално. Знаел, че един град се променя от мечтатели. Даже, когато не им вярват.