Семейство живее на ръба на оцеляването

Традиционно и тази година стотици наши сънародници избраха великденските оферти на известни туристически дестинации у нас. Не липсваха и атрактивни екскурзии до Гърция и Румъния. В "Денят започва" обаче Зорница Илиева и Ивайло Петров разказват историята на семейство от великотърновското село Джулюница, което като много други, посрещна празниците само благодарение на милостивите хора.

И тази година семейството на Катерина и Неделчо Русинови посрещат Великден в порутена къща във великотърновското село Джулюница с яйца и козунак, дарени от добри хора.

"За Великден вчера едно момиченце от Кипър ми изпрати малко парички и вземах от Горна едно козуначе, купих си яйца. За агнешко не искам да мисля, защото няма как", обяснява Катерина.

Тя е на 46 години и е от село Добри дял. Неделчо е на 53 и е от Горна Оряховица. Запознали се преди 17 години и от тогава са неразделни. Тежката съдба и лишения обаче започнали през 2003 година, когато Катерина останала без работа.

"С течение на времето ме съкратиха от завода. 2003 година бях, съкратиха ме, след това се омъжих за съпруга ми. И той беше безработен, с течение на съдбата даже е ходел и по кофите за боклук, понеже нямаше кой да ни помага през всичките тези години", разказва Катерина.

По професия тя е машинен оператор, а той - електротехник. Заради безработицата обаче двамата разчитат на социални помощи и милостта на хората. Със сълзи на очи споделят, че неведнъж са заспивали гладни и са оставали без пари.

"Имало е моменти, когато сме нямали и хляб и съм месила от брашно питки само на хляб и сол сме били, което е трагично. Много пъти сълзите са ми текли. Плаче ми се, защото не стигат паричките. Аз получавам 150 лева месечна помощ от "Закрила на детето" плюс семейните 70. Това е моят доход, който получавам за децата, а съпругът ми получава 240 лева платена борса, общо 470 това е като цяло", изчислява тя.

"Работя това, от което трябва да се изкарват пари да може да се хранят и семейство имам. Просто няма как трябва да се боря, 10 ли, 15 лева ли да са, ей тук трябва да има за ядене. Някога се е налагало да събирам метали от тук и кофите за боклук, не го крия, но слава Богу на масата е имало да се яде", добавя Неделчо Русинов.

Единственото, което ги радва е 12-годишнината им дъщеря и 7-годишният внук на Неделчо, за който също се грижат.

"Някой път аз съм гладувал, но съм гледал за тях да има, за мен децата са нещо много повече, отколкото нас. От духовна гледна точка имам лукса, че имам децата покрай себе си, че имам съпругата си покрай себе си", казва Неделчо.

"В момента най се нуждая от хладилник, счупен е. Оттатък стои като шкафче, компютърът ми - лаптопът, се счупи – той е втора употреба. За одеалцета да не говорим, ако някой може да съдейства с одеалце било родопско, губерче, булани, чаршафи, горен, долен, шалтенца, завивки, възглавнички…За децата книжки нямат", изрежда жената.

Катерина и Неделчо Русинови се надяват добри хора да им помогнат и финансово. От пет години 46-годишнината жена е с неуточнен ревмотоиден артрит и се нуждае спешно от лечение.