Сградата на Природонаучния музей в Русе

В самото начало на 20-ти век в стария център на Русе се появява още една интересна и красива сграда – Окръжното инженерство. Днес тук се намира екомузеят или природонаучният музей на Русе, открит на 28 септември 2014 г. Той привлича туристите и гостите на града с най-големия сладководен аквариум в България.

През 1901 г. Русенският общински съвет възлага на градския инженер Едуард Винтер да проектира административна сграда за техническите служби на общината. Той е от унгарски произход и твори в самия край на 19-ти век в Русе. В Русе днес в централната част има запазени редица негови сгради. Но по-интересното в случая е, че той я строи за собствените си нужди. Тоест, по това време Едуард Винтер е окръжният инженер – днешният еквивалент на главен архитект на града. В момента, в който тази сграда е завършена, точно тук се настанява неговият офис, тук става Окръжното инженерство на Русе.

В оригиналния си вид сградата е построена само на един етаж. Като много други постройки в централната част на Русе, които са били строени на един етаж, и тя е била с перспектива да се награди с още един етаж и дори с мансарда. Тази надстройка е направена през 80-те години на 20-ти век - тогава, когато сградата вече е била предназначена да приюти природонаучната експозиция на регионалния исторически музей в Русе.

Сградата функционира като Окръжно инженерство до 9 септември 1944 година. При смяната на политическия и обществен строй много исторически сгради в Русе променят предназначението си. По време на социализма тук се помещава Пътното управление. За него през 70-те години на 20-ти век обаче е построен собствен офис на друга улица, и така тази сграда отново се освобождава – този път – за нуждите на природонаучния музей в Русе.

Може да бъде определена в така наречения неокласически стил, това е онзи стил от края на 19-ти век, който съчетава редица елементи от централноевропейската архитектура, още повече, когато говорим за архитект от унгарски произход, виждаме централноевропейската архитектура тук, на място, а не нейно копие, така както я виждаме и в сградата на историческия музей.

Отдел „Природа“ към Регионалния исторически музей – Русе е основан през 1954 г., с първи уредник учителят Михаил Халваджиев. Негова основа става сбирката на кабинета по естествена история към Държавната мъжка гимназия „Княз Борис“. През 1959 г. в къщата на Иван Стоянов Соларя на Придунавски булевард е открита първата природонаучна експозиция, която съществува 10 години. През следващите 19 години сбирките на отдел „Природа“ са премествани в различни помещения 14 пъти, а отделът е сменял адреса си 5 пъти. Едва през 2002-ра за първи път лабораторията по препариране, канцеларията, библиотеката и част от фондовете на отдела се събират заедно под покрива на тази сграда. Днес тя е прекрасен дом за екомузея с аквариум, който отвори врати през 2014 година. Експозициите и интерактивните игри привличат тук както малки, така и по-големи деца.

Екомузеят с аквариум е едно от местата в България с най-богата колекция от фосилни хоботни бозайници. От 14-те вида, открити в България, ние разполагаме със зъбна колекция на 10 от тях. В продължение на тази зала можем да видим част от скелетната система на мастодонтите – друг вид хоботни бозайници, те са родственици на днешните слонове, на трите вида, които се срещат, но почти до 10 тона и повече от 4 метра височина. На територията на област Русе вероятно се е срещал равнинен мастодонт, посетителите могат да видят част от неговата скелетна система и да си създадат представа за неговите размери.

Една от най-големите ценности на екомузея е свързана с Мамутус романус – вид мамут, който се е срещал преди 2 милиона години на територията на днешна Русенска област, в Румъния и в централна Европа. Той е един относително дребен мамут – в момента в света само в Русе има долна челюст от такъв мамут. Аквариумът на екомузея е най-големият сладководен аквариум в страната, той съдържа 60 тона сладка вода и представя рибите в тяхната естествена среда.

В момента фондовете на отдела съхраняват над 7000 фондови единици от разделите: гръбначни, безгръбначни, геология, палеонтология и ботаника, както и над 5000 диапозитива, негативи, снимки и над 6000 книги и периодична литература. Особено ценна е палеонтологичната сбирка, събрана от Михаил Халваджиев.