Шарл Азнавур: Нещо повече от любов

Предаване: Панорама

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Азнавур се римува с амур, любов. Има ли тук някакъв знак?
- Да, така е. На френски няма много подобни рими.

И какъв е знакът?
- Не знам. Но има нещо хубаво в това предимство на името ми.

Като пяхте толкова за любов, успяхте ли да я разберете?
- Любовта е твърде сложна. Трябва да я оставим на мира и да я изживеем такава, каквато е. Ако тръгнем да я разбираме, то това е друга философия.

Той е на 93 и още взривява публиката. Но кралят на шансона не пее захаросани текстчета. В песните му има депресии, предразсъдъци, травестити. Мъж се жалва, че жена му е напълняла – а друг, незрящ, се обяснява в любов с мириса на подмишниците.

Това с подмишниците романтично ли е?
- Не знам. Публиката сама открива романтичното, не аз. Аз пиша, а слушателят интерпретира. Което е романтично за Вас, за друг не е.

Е доста табута счупихте.
- Да! Строших всички възможни табута, които успях.

Защо, за да станете по-известен?
- Не! Защото смятам, че съм свободен човек. И не искам да ми ограничават свободата! Кои табута, ще попитате. Най-вече табутата, които се отнасят до езика и изразните средства. Успях да разбия табутата във френския език. И с други езици можем да опитаме.

И все пак, как се пее 80 години?
- Почакайте, не съм пял само 80 години. Това са цели 84 години работа! Но почнах да пея от възрастта, когато можех да казвам това, което искам. Преди това бях просто дете-комик.

Кого харесвате най-много: Азнавур-певеца, Азнавур-поета, композитора или актьора?
- Азнавур от семейството. Това определение ми допада най-много. Защото съм отгледан от родители, които бяха истински. Те имаха истински ценности и ни научиха да ценим истинските неща в живота. Да бъдем нормални хора. Казвам “ние”, защото имам сестра.

Каква съдба е да бъдеш арменец? Тъжна или весела?
- Има известна тъга, заради драматичната ни история. Но арменецът не е тъжно същество, напротив – той е весел и оптимистичен!

Знаете ли, че един от най-големите български поети написа преди стотина години стихотворението „Арменци”?
- За жалост не знам нищо от българската литература. Никой не ми е разказвал, а моите знания идват от разказите на другите. Беше ми нужно доста време, за да опозная чужденците: испанците, италианците. Французите и френският са толкова богати на култура, че отнема време да опознаем съседите. Направих и научих много. Все още обаче не съм научил всичко на този свят. Това е много трудна задача.

Но знае, че Пловдив е център на българските арменци. Роден като Азнавурян, той не забрави Армения и я възпя. Родината на прадедите му издигна паметник, а Азнавур стана неин посланик в Швейцария.

Чувствате се повече арменец или повече французин?
- Аз съм стопроцентов франко-арменец. Точно като кафето и млякото: Смесвате ги веднъж – и стават неразделни.

Арменското във Вас ли Ви направи самоироничен?
- Създаде ме не арменското, а френският език. Аз съм французин по език.

Езикът е най-важен, така ли?
- За мен е така. А френският език е от най-богатите. Мога да говоря на пет или шест езика, но мога да кажа най-много на френски. Вижте, във френския синонимен речник има повече думи от английския.

Азнавур и Едит Пиаф: една легендарна дружба. Ако той е кралят, тя е кралицата на шансона. Пиаф го накарала да си оперира носа, после му казала: преди беше по-хубав. А той дълго живял в дома й.

- От нея получих приятелството. Това, което на френски наричаме ‘приятелска обич’: обичаме се, без да сме любовници. Това си е чисто френска работа, трудно се обяснява на чужденци. Накратко, тя е по-малко от истинската любов и повече от обикновеното приятелство.

Има ли певици като Едит Пиаф днес?
- Все още не.

Може би Заз?
- Винаги съм казвал, че тя пее като Пиаф, но и като Арлети. Важно е как всяка певица развива кариерата си. Аз например сам търсих и намирах това, което смятах, че е добро за мен. Но не мисля, че днес търсим друго, освен да разхождаме по света набиращите популярност певици. Това е въпрос на продуцент. Ако е разумен, ще я научи на правилните качества. Но не съм специалист в тази сфера.

Пласидо Доминго изпълнява хитовете му. Боб Дилън го хвали. А капризният на дуети Франк Синатра пя заедно с него.

Защо направихте толкова дуети?
- Защото дебютирах в дует. И веднага щом престанах с дуетите, се почувствах като сирак. За да се почувствам по-добре, започнах да записвам дуети с чужденци. Така станах по-сигурен в самия себе си.

Значи сте добър партньор?
- Да, добър партньор съм. Никога не се поставям на пиедестал. Давам по-скоро предимство на другия.

Може ли великият артист истински да се възхити на друг велик артист?
- Не можем да живеем без почит към другите големи. Но понякога си противоречим. Защото винаги харесваме този, който прилича на нас. Хайде да опитаме да харесаме онзи, който не прилича на нас!

Успяхте ли да напишете съвършената песен?
- Написал съм съвършената песен, но не бих могъл да я изпея.

И коя е тя?
- Оставям на Вас да я изберете. Сравнете я с друга, написана по същата тематика. Тогава ще видите коя от двете е по-добра.

Замисляте ли се: „Защо Господ ми даде такъв невероятен глас”?
- Не, не! Не се питам такива неща. Защото ако можех да избирам, щях да поискам наистина съвършен глас. Моят може би звучи перфектно, но е труден. Трябва добре да се грижа за него. Често пада и не мога да пея. На приятелите казвам, че в гласа ми има малко ръжда по рождение.

Но изглежда сякаш е уникален.
- Така изглежда. Но баща ми беше с перфектния глас: висок, чист и гръмък. Моят ми създава трудности.

Във Вашия живот идвало ли Ви е наум за България?
- Не, нямах причина да мисля за Вашата страна. Само ми мислех, че ако срещна българин, ще го почувствам по-близък от някого от Аляска. И ето, тук вечерях с българи и установих, че ястията ми напомнят за Армения.

Публиката успя ли да ви разбере?
- Не знам дали публиката успя да ме разбере или аз разбрах нея. В този въпрос има загадка, която така и не съм разгадал. Но в крайна сметка разбрах моята публика. Разбрах, че има нещо повече от думите “обичам те, обичаш ме, любов моя” и т.н. Че има и други начини да изразиш любовта. И това ми го показа тъкмо моята публика.

Човек с толкова слава и любов задължително ли е щастлив?
- Да, щастлив съм. Но обърнете внимание! Винаги са ме определяли като певец на любовни песни, но това не е съвсем вярно. От около 1400 песни, няма и 400, в които става дума за любов! Аз просто прибавям любовта към други теми. В моите песни тя идва едва в последните редове. Повече пея за това как живеете и как се чувствате Вие, публиката!

Благодаря много, господин Азнавур!
- Както казваме на френски, че и в Канада, пак заповядайте!