Ще бъде ли лишена София от още три архитектурни шедьовъра?

Предаване: Култура.БГ, 03.08.2015

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

В София и в България все повече и повече се изострят проблемите с градоустройството, свързани с някои безумни планове. В "Денят започва с култура" отново говорихме по тази тема. Повод за разговора беше статия във вестник на журналистката Марияна Мелнишка, която обръща внимание на три конкретни, прекрасни къщи в София, които се рушат пред очите ни, които са застрашени от събаряне. В дискусията в студиото взеха участие арх. Михаил Петков, журналистът Марияна Мелнишка, художникът и сценограф Чавдар Гюзелев и арх. Неделчо Делчев от сдружение "Трансформатори".

Мелнишка разказа, че статията ѝ е отглас на социалните мрежи. Всички хора са писали за тези къщи, викали са за тях и тя е решила да ги включи в рубриката. Къщата с ягодите се намиран а ул. Сан Стефано" №26. Тя е изпълнявала своята функция за живота на хората през 30-те години, нашата златна модерност. И трите къщи са дело на български архитекти, възприели европейския стил в архитектурата, каза журналистът.

Гюзелев каза, че ние притежаваме много малък фонд красиви стойностни сгради, които са създадени между 20-та и 40-та година. Почти нито едно произведение на Георги Овчаров, Джангозов, Берберов, Николов, Цолов не е под защитата на паметници на културата или на някакъв друг механизъм и ако някой реши да ги префасонира никой няма да ги възпре. Според художникът фондът трябва да се разшири и да се разбуди спящата община, като това трябва да стане по доста по-агресивен начин, отколкото досега.

Арх. Петков е на мнение, че градът представлява едно семейство, в него живеят много семейства и е създаден, за да могат тези семейства да се пазят. Според него трябва да признаем, че София в рамките на около 100-130 години е пораснала много и се е променила. За ситуацията в момента той обвинява гилдията на архитектите, но и за съжаление властта не търси гилдията. "Градът умира", заяви той.

Арх. Делчев каза, че градът като една еманация на демокрацията в пространствено измерение е най-вече разпределяне на отговорности. Според него тук имаме отговорност не само на институциите в лицето на Министерство на културата, а и на Столична община, в която има чуваемост по доста въпроси, но най-вече на гражданството. Той е на мнение, че гилдията и обществото са в една летаргия, която не съответства на времето, в което сме.