Силата, ароматът и красотата на горските цветя в Родопите

Когато поляните се изпъстрят с горски цветя, когато въздухът се изпълни с миризма на билки, когато пчелите зажужат и започнат да събират от най-здравословния цветен прашец, значи е дошло време за Фестивала на дивите цветя. В Родопите той се проведе за трети път, като притегателен център за празненствата стана село Смилян.

Фотокурсове, арт ателиета, велотурове до изворите на Арда, екстремно разглеждане на каньони и най-вече ботанически турове - цветята завъртяха около себе си голям брой дейности и край Сивино, Могилица, Кошница, Арда и Горна. Ходенето пеша, карането на колело и улова на най-красивите гледки във фотообективите се оказват идеален начин за запознаване с позабравени или съвсем неизвестни факти за горските растения, вплетени в ритуали, в предания, в парфюми, в медицината, в тъканите, в изкуството.

Близките срещи с растителните видове в Родопите смесват сложните научни названия с традициите и практическия опит, трупани поколения наред.

"Във времето около Еньовден, в зенита на билките, в тукашните села в Родопите, като Смилян, Могилица и Горна Арда, могат да се наблюдават абсолютно цялата палитра от билки, които местните хора използват традиционно от векове. Тук са и кантарионът, и омайничетата, и еньовчетата, равнец, лопен - абсолютно всички билки, които цъфтят в момента", разказва биологът Спас Узунов.

Да, а също и растения с плашещи езика имена като фривалдски пчелинок, рьомерово плюскавиче и зеленоцветен напръстник. 20-тина вида носят в названието си и името на планината. Сред тях са родопският крем, родопската теменужка, родопското еньовче, родопското великденче.

"А всъщност и Родопите е мястото, където в България се срещат най-много ендемични видове. Това са видовете, които се срещат само на определена територия. Локалните ендемити - това са само родопски видове, само в Родопите растат в целия свят и български ендемити, които пък само на територията на България", пояснява биологът.

На места поляните са пожълтели от кантарион. Мнозина ще кажат, че билката е прекалено тривиална, за да й се обръща специално внимание. Само че дори и най-известните билки крият малко известни подробности.

"Кантарионът е една от трите магични билки за хората от нашия край, заедно с еньовчето и с омайничето. И всъщност това е билката на свети Йоан, която се събира точно в дните около Еньовден. Тя е била известна и се е използвала за различни ритуали - магически и религиозни - още преди християнството и свързаните с времето на слънцестоене ритуали, които всички древни народи са изпълнявали, най-вече траките. А по време на християнството това става една от традиционните билки. Тя всъщност носи това наименование - билката на свети Йоан или кантарион. От италиански произлиза и означава "пея за Йоан, възхвалявам го". В повечето европейски езици е известна като растението на свети Йоан", казва Спас Узунов.

Латинското му име "хиперикум" буквално означава "над иконата". Това е цветето, което източноправославните християни поставят над иконата на свети Йоан. Иначе лечебните свойства на растението са изследвани и признати. То действа противовъзпалително и противомикробно. Помага на раните да зарастват, затваря язви, тонизира нервната система, има кръвоспиращ ефект, подобрява оросяването на сърдечния мускул. Съставката хиперицин действа като лек антидепресант.

За екипа на "Зелена светлина" цялото дъхаво излъчване на поляните край Смилян действа като лек антидепресант. С всички цветя, които напомнят за позабравените възможности, скрити в цветовете, стеблата и корените на горските цветя. Фестивалът им в началото на лятото е само повод, който разпалва интереса за нови и нови родопски приключения.

Зелена светлина на фокус - автор: Милен Атанасов