След колко години България ще достигне средноевропейските доходи?-1

Отговорите на тези въпроси търсим в студиото с Васил Велев – председател на АИКБ, Боян Захариев – програмен директор в Институт Отворено общество, икономистите Лъчезар Богданов и Ваня Григорова, финансистът Емил Хърсев и анализаторът Ивайло Атанасов.

Какво сочат нагласите на обществото за ръста на доходите и времето, което ни дели от достигането на средноевропейските нива, според допитванията на Алфа Рисърч? На живо ще проверим как отговарят хората на въпроса на агенцията: Какво ще доведе до по-значително подобряване на стандарта на живот у нас - повишаване на доходите или ниски цени на стоки и услуги?

Емил Хърсев - финансов експерт, инвестиционен консултант, преподавател в УНСС. Според него от гледна точка на националното стопанство и неговите финанси, каквото трябва, вече се случва... "Възниква реална конкуренция между българските работодатели и работодателите в целия ЕС. Мобилността на трудовия ресурс ни налага да бягаме от отраслите, в които употребата на работната сила е неефективна и се насочваме към отрасли, където е максимално висока производителността на труда, за да може да се плащат заплати, съпоставими с тези в ЕС. И все повече отрасли у нас плащат европейските заплати."

Боян Захариев – магистър по икономика и д-р по социология, програмен директор в Институт "Отворено общество".
"Хората се сравняват първо с други хора, които живеят в същото общество и същата икономика. Затова едно от нещата, които влияят на усещането им, че доходите не са високи, е всъщност неравенството. Такова усещане, както виждаме и в други страни, може да се появи и в много по-богати страни... И другото, с което хората се сравняват, това са страни и общества, на които желаят повече България да прилича. Обичайно в днешно време това са страни от западна Европа, които членуват в ЕС. И при двете сравнения голяма част от българите чувстват, че нещо не е наред и това няма нищо общо с абсолютния размер на доходите... Това е нещо много дълбоко, свързано е с чувството за справедливост, което е изключително важно за развитието на обществото."

Васил Велев – председател на АИКБ - Асоциацията на индустриалния капитал в България, една от най-големите работодателски организации. Той представи очакванията на работодателите за възможно увеличаване на заплатите в частния сектор според проведена анкета сред членовете на асоциацията. Те са среден ръст от около 8.4% на разходите за труд на отработен час за следващата година. Това, по думите му, продължава тенденцията в последните години на ръст на работната заплата между 8 и 11 процента. Усещането за несправедливост, смята той, не е в ръста /защото той е висок/, а идва от два проблема: бързото нарастване на средната работна заплата и това, че тръгва от много ниско ниво. Оставаме и по покупателна способност на последно място в ЕС. "Усещането за несправедливост е голямата диференциация от една страна, а от друга - сравняването с другите европейски страни."

Ивайло Атанасов - анализатор, автор на публикации на тема "Бедност и справяне с бедността". Според него: "Ние преди всичко трябва да си зададем въпроса дали си говорим за увеличаване на доходите така че хората, които евентуално са напуснали в последните няколко години България, да се върнат и тези, които са тук, да останат, или ставаме една транзитна икономика, в която вече сме се примирили, че хората, които се раждат тук, няма да работят тук, понеже тук не е Европа, ще отидат в някоя средноевропейска страна или най-вероятно в Германия, както се случва с повечето работещи... Дали ще се примирим с този факт и ще внасяме някакви по-отчаяни хора - може би от Виетнам, от Молдова или от Украйна, които са любимите дестинации - или ще се опитаме наистина да променим някакви социално-икономически параметри вътре, в страната така, че да започнем поне да се доближаваме до средноевропейските равнища. В някои отношения това наистина се случва, но то се случва... за една много компактна част от населението просто, защото в последните 5-6 години България се изстреля по едни впечатляващ от статистическа гледна точка начин до върха в Европа по неравенства."