Социологът Майк Федърстоун за глобализацията, джихадистите и консуматорското общество

Майк Федърстоун е един от най-големите британски социолози. В София дари книги на Нов български университет. Анализира потреблението, тялото, дори автомобилите.

БНТ: Професор Федърстоун, обречена ли е на провал цивилизация, която живее, за да консумира?

Майк Федърстоун: В миналото много цивилизации са преминавали през фаза на упадък, в която обилно са консумирали, особено богатите, като Древния Рим. Така възниква опасността потреблението и удоволствието да станат най-важни, а другото да изпадне от дневния ред. И да станем жертва на онези, които имат свои идеи и сила да ги наложат.

БНТ: Да, джихадистите от Ислямска държава ненавиждат нашето потребление. Това прави ли ги по-силни?

Майк Федърстоун: Вярата те прави силен. Потреблението те излага на опасност, защото изпробваш нови вкусове, усещания, стилове. Докато джихадистът има своята вяра, осъзнал я е и има решения за света. Западът не е предвидил това. Мислил си е, че ще наложи своя светски модернизъм. Но това не стана. Малцина днес вярват в развитие, в което те ще са отдолу.

БНТ: Може ли консуматорското общество да излезе срещу хора, които не се спират да убият и не се боят да умрат? Имаме ли проблем със смъртта?

Майк Федърстоун: Донякъде имаме. Ако вярваш, че този живот е единствен и си живееш щастливо, не ти се мре. Виждам как свръхбогатите в Калифорния, в Силициевата долина, инвестират в дълголетие, в победата над смъртта. Да живеят до 500 години, или повече. Ама защо им е? Достигаш определена житейска точка и посрещаш спокойно смъртта. Идеята за вечен живот на този свят е погрешна.

БНТ: Не е ли опасно прекаленото удоволствие?

Майк Федърстоун: Навремето много интелектуалци и религиозни фигури са казвали, че то отслабва духа. Че силният дух има нужда от самоконтрол, дисциплина, режим, навици, от потискане на плътското. Ако позволиш на тялото ти да прекали с удоволствията, то става мързеливо, отслабва, умът също повяхва и животът е някак разпилян. Трябва да сме наясно с това. Но днес на Запад не виждаме мощна, нова религиозна сила, като християнството в миналото. Така че, в сравнение с джихадиста, Западът изглежда по-слаб. Въпреки че има сила в диалога, в липсата на ограничения, в идеите без граници. И това е важно - у джихадистите го няма. Религиозният импулс държи няколко години, десетилетие, две, три. Но след две-три поколения енергията обикновено спада.

БНТ: Наистина ли смятате, че ние сме това, което караме?

Майк Федърстоун: Много хора се отъждествяват с колата си. За тях тя е фетиш, като домашен любимец. Тя оживява, усещат я като живо същество. Млада жена с две деца би карала много по-различна кола от младеж на 20. Той бързо и агресивно ще подкара червена или жълта спортна кола, с голям двигател, спойлери и линии. Но колите са оръжия. Те са опасни инструменти и убиват стотици хиляди души годишно. Трябва да внимаваме да не се отъждествяваме прекалено с тях.

БНТ: А с телата ни? Идва ли време да избираме политици по телата?

Майк Федърстоун: И в миналото добрият вид носеше успех, вземете Джон Кенеди през 60-те. „Произвежда се“ харизма у политиците, да изглеждат приятни. Обучават ги да излъчват топлина, сърдечност и добродушие.

БНТ: Но не мислите ли, че трябва да се гордеем с несъвършенствата си, включително с телесните ни несъвършенства? Например Вие?

Майк Федърстоун: Да, така е. Смъртта е неизбежна, остаряването също. Както виждате, не съм си боядисал косата, не нося перука. Някои приятели го правят, особено американците. Но друг вид признание ни трябва. Има все повече възрастни хора в обществото ни и трябва не само да виждаме, но и да усещаме с очите си. Да гледаме на тях иначе, с топлота и уважение.

БНТ: Ако живеем в консуматорска джунгла, кой е големият звяр там?

Майк Федърстоун: О, има много зверове в джунглата! Преди бяха големите нефтени и автомобилни компании, тежката промишленост от фордовски тип. Сега зверовете са по-скоро Amazon, Microsoft и Google, фирми за милиарди, които печелят големи пари след бума от 90-те. Те печелят пари от нас, от нашата информация. Използват я, за да продават – и ни я взимат, докато си проверяваме мейла. Затова ни насърчават да сме повече в интернет.

БНТ: Но как можеш да бъдеш щастлив, ако не си Бил Гейтс?

Майк Федърстоун: Много пътища водят към Рим. И много пътища водят към щастието. Ключът е да нямаме грандиозни очаквания. Да бъдем амбициозни, но и житейски балансирани. Не притежавам тайната на щастието. Но знам, че дори милиардите няма непременно да те направят щастлив. С неравенствата в днешните общества, които наричат „неолиберални“, разликата между богати е бедни се е върнала до нивата от 20-те. Това ни прави по-нещастни. Може би ще приемете шефът да получава 10 пъти повече. Но ако взима 2000 пъти повече, между Вас няма връзка.

БНТ: Но не е ли интелектуална мода да се мрази глобализацията? Не е ли лицемерие?

Майк Федърстоун: Под глобализация разбираме главно интеграцията на финансовите пазари след средата на 80-те. Тя създаде по-сближен свят, но от дерегулацията на икономиките мнозина пострадаха. Според мен местните култури трябва да оцеляват по свои правила. За по-слабите глобализацията носи опасност.

БНТ: Вие виждате бъдещето в очите на учениците Ви. То четящо ли ще бъде? Или бъдеще на екраните?

Майк Федърстоун: Надявам се на четящо бъдеще. По чуден начин книгата усъвършенства древния свитък. Тя промени мозъка, разума, паметта! Компютрите правят същото днес. Ето, аз понякога си затварям очите и виждам малки думички, като във филма „Матрицата“, където се появяваха нули и единици. И си мисля „Какво става? Май прекалявам с екраните!“ С екран запаметяваме по различен начин от книгата. Тя ангажира и тялото, екранът – само очите. Трябва да ги съчетаем, защото имаме нужда и от двете.