Социолози: В политическите дебати хората улавят боричкания за власт

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Кольо Колев - социолог от агенция "Медиана" и Юлий Павлов, социолог от Център за анализи и маркетинг за резултатите от последните проучвания на общественото мнение.

Става дума за проучванията на "Медиана" и на "Екзакта рисърч", които дадоха много близки резултати.

Кольо Колев не смята, че общественото мнение не реагира на такива колизии между политическите сили като днешната в Народното събрание. Той твърди, че дебати или гласувания като тези около външния дълг, както и дебатите и шумът по въпроса за "дрънкането на оръжие" на изток дават сериозно отражение върху хората и техните нагласи.

"Не случайно това е първото правителство от 5 правителства насам, започвам от Сакскобурготски досега, говоря за редовните, което йще от началото на совя живот е концентрирало толкова много скепсис, разочарование и негативизъм."

vlcsnap-2015-03-11-19h45m20s195Той даде пример с отговорите на въпроса: "Вдъхва ли ви доверие или ви разочарова правителството?" 52%, над половината от хората казват "разочарова ни". Само 1/4 казват: "Вдъхва ни доверие". Социологът не е наблюдавал такива резултати при нито едно правителство досега, но смята че те могат да имат и положителен ефект доколкото могат да подействат на кабинета "да се вземе в ръце", да прави нещо смислено да се подобрят нещата".

В същото време и в двете изследвания - в едното 55%, в другото 52% - са категорични, че не искат предсрочни избори.

Юлий Павлов цитира и друго изследване наскоро - на ГАЛЪП, което не дава много по-различна картина.

vlcsnap-2015-03-11-19h58m46s136Той смята обаче, че нежеланието за нови избори на пръв поглед е парадоксално, но хората не виждат друга алтернатива. "Те виждат, че всички "стари муцуни", срещу които уж има масово недоволство, като дойдат избори, пак са си там. Нещо повече, този път всичките бяха вкарани в парламента." По думите на социолога перспективата съставът на един нов, вероятен парламент да се повтори отново и политиците да се пазарят отново за правителство, кара хората да не искат избори.

Липсва ясна политическа алтернатива. Това е несъмнено важен фактор за този парадокс: не долюбвам правителството, но нека си остане. От друга страна това е и признак за политическа умора, смята Павлов като припомня, че за 2 години са се сменили 5 правителства, включително служебните. Уж протестираме срещу модела "КОЙ", който все повече се обезсмисля, а накрая какво става - това, което наблюдаваме дори около тези дебати за силовите структури. Зад тях хората долавят не някакви принципни реформи, а боричкане за овладяване на властовите лостове.