Специалният случай “Босна”

Вижте интервюто с Игор Цръндак, министър на външните работи на Босна и Херцеговина.

Въпрос: Г-н министър, какво е да си външен министър на една държава, за която първото нещо, което се помни, е войната, оцеляването, изобщо всичко онова, което се случи през 90-е?

Игор Цръндак: Ами не е лесно. Следите все още ги има. Но ни обединява това, че гледаме към бъдещето. Новата структура на властта и новите министри започнаха реформи. Искаме да направим икономиката по-ефикасна, да привлечем инвестиции, да намалим безработицата, да се борим против корупцията. Създаваме среда на нетърпимост към корупцията. Такава никога не е имало в Босна и Херцеговина след войната.

В Босна наистина не е лесно. Веднага след последните атентати в Париж, сянката на терора стигна до Сараево. Мъж с автомат и надпис „Аллах акбар” застрелва двама военни и преследва трети, който успява да се спаси в автобус на градския транспорт. После атентаторът е обкръжен. Вади граната и се самоубива.

Игор Цръндак: За съжаление атентатът наистина беше свързан с ислямския фанатизъм и радикални структури. Ние сме наясно с проблема. Но Босна и Херцеговина първа в региона прие закон, с който санкционира чуждестранни терористи. Имаме издадена и първата присъда - 20 години затвор. Сега тази присъда е увеличена. Това е и една от причините, поради които броят на чужди терористи на наша територия намалява. Да, в Босна и Херцеговина има опасност от тероризъм. При това двустранна – терористичният акт да бъде извършен на наша територия, но също така и в определени части на страната да се извърши подготовка за терористични действия в чужбина. Но това не определя Босна и Херцеговина като проблематична страна, защото ние безусловно се включихме в глобалната коалиция за борба с тероризма и нашите институции работят активно, решително и координирано.

Въпрос: Босна и Херцеговина беше създадена в Дейтън от Запада. Смятате ли, че е възможно населението на трите народа, включително бошняците, да се обърнат срещу Запада?

Игор Цръндак: Не бих казал, че това е реален сценарий, защото в Босна и Херцеговина има голям консенсус. Около 80 на сто подкрепят европейската ни интеграция и присъединяването към ЕС. Да, според мен Дейтънското споразумение не получава достатъчно уважение. Дори не успяхме да се споразумеем денят на подписването му да стане официален празник. Но не е реално някой да се обърне срещу тези, които имат най-голяма заслуга за мира в Босна и Херцеговина.

Въпрос: Външната политика ли е единственото, около което може да се постигне някакъв компромис в Босна и Херцеговина?

Игор Цръндак: Не е. Извършихме реформа в полицията съобщенията, отбраната, данъчната политика, повишихме БВП. Да, в даден период, за жалост, на ключови позиции бяха хора, които търсеха конфликти, защото чрез тях успяваха, правеха се на големи защитници на сърбите, хърватите или бошняците. Но за все повече неща ще намираме компромиси.

След 10 дни Босна и Херцеговина подава молба за членство в Европейския съюз. Това става 21 години след кървавата война, убила над 100 хиляди и изгонила поне милион. И днес, бошняците, сърбите и хърватите, които са мюсюлмани, православни и католици още търсят пътя едни към други.

Игор Цръндак: Ние сме страна, в която всяко поколение е воювало поне в една война. Някои са воювали в две, а онези с най-лошия късмет, са воювали в три войни. Затова за нас развитието, реформите и европейската интеграция са по-важни, отколкото за другите. Ако следващите две, три или пет поколения не воюват, това само по себе си ще бъде голям успех. Травми ще останат у всички. Но нашата отговорност е да гледаме напред и да изтеглим страната напред, към бъдещето.

Навремето, България първа призна Босна и Херцеговина. Според министъра ние сме близки и трябва да засилим своите икономически връзки. Иначе, Игор Църнадак е босненски сърбин и бивш журналист.

Въпрос: Вие бяхте журналист, а сега сте във властта. Кое е по-силно на Балканите – журналистиката или властта? Кой кого командва?

Игор Цръндак: Много интересен въпрос. Като споменахте Балканите, в някои страни и в някои случаи тази връзка е далеч от това, което би трябвало да бъде. Конкретно в Босна и Херцеговина са необходими медии със силно влияние, които да бъдан коректив на властта. Трябва ни още по-силна разследваща журналистика и повече безпристрастни медии, които не играят нито за едната, нито за другата, нито за третата страна.  В политиката винаги някой ще опитва да постави медиите под контрол. Но това не е характерно само за нас, а и за други страни.