Спомен за шофьора Румен Архипов

Румен Костадинов: Към 15 часа тука бях, тука под навеса, и се чу, силен удар отвънка на улицата, веднага излязох и видях, че непосредствено до оградата е спрял училищният автобус, който превозва ученици от Природо-математическата гимназия в Кюстендил, и моята дъщеря беше във въпросния бус. Погледнах през прозореца и видях, че шофьора го няма, той беше паднал настрани… и по най-бързия начин изкарахме децата навън.

Сигурно скоро ще забравим. Как в понеделник шофьорът на училищен автобус Румен Архипов возел 13 ученици от Кюстендил до селата. Как по пътя получил инфаркт. И как последната му мисъл била да спаси децата.

Екатерина Паскалева: Предупредил е детето, което е трябвало да слезе на първата спирка, че е време да стане, да се приближи към вратата. И когато взема големия завой, преди да тръгне по улицата за спирката, явно му е прилошало, успява да вдигне ръчна спирачка, да натисне спирачката с двата крака, и да изключи мотора, което омекотява удара всъщност. И става причина да няма наранени деца.

Само роднините ще запомнят тези подробности завинаги. Като Павлина, лелята на Румен.

Павлина Георгиева: Спасило е милото, спасило е дечицата, спасило е, ама него Господ не го запази и него да беше.

Румен Костадинов: Човекът е направил до последния си миг от живота всичко възможно, за да спаси децата. Абсолютно всичко възможно е направил. Най-трудният участък е преодолян. Тука 200 метра по-нагоре има остър завой. Това трасе е преминато и човекът е преценил най-вероятно, че тука при нас е моментът да спре буса.

Екатерина Паскалева: Всички го определяме като едно голямо геройство, защото той запази здравето и живота на всички деца, които е возил в този момент в автобуса.

Понякога един миг решава как ще те запомнят. И понякога този миг е последният.

Павлина Георгиева: Такъв шофьор, човек, редко се намира. И вкъщи как гледа жена му, трепери над нея. Майка му - 85 години, кака и нея. На всеки услуга е направил. На всеки е помогнало. Нали, викам, аз пеша ще си одим – вика, не, лелче, с колата, че те закарам. Веднага. Няма някой да е казал лоша дума за това дете. Много добричко.

Екатерина Паскалева: „Той е създавал приятна обстановка в автобуса. Децата го наричат чичо Румен. Няма друго име за тях. Чичо Румен ще се погрижи да ги вземе навреме, чичо Румен ще ги предупреди кога трябва да слязат от автобуса. Чичо Румен ще ги изчака сутринта да стигнат до автобуса, за да могат да не закъснеят за училище.

Румен Костадинов: Много уважаван човек. От всички. Най-вече от децата. Тук мине, свирваше с клаксона, здравейте. Но децата като време най-много бяха при него. И от нашата дъщеря, и от други деца съм слушал, че винаги човешко, вежливо отношение към тях.“

Те ще го запомнят, децата – също. И може би всички заедно минаха най-важния урок в живота си.

Екатерина Паскалева: С минута действие той научава всички ни, преди всичко децата, които вози, какво значи да си отговорен, загрижен, изключителен явно специалист в своята професия. За секунди, дори да си отивам от този свят, аз ще направя всичко възможно останалите да живеят и да са добре.

Румен Костадинов: Невероятен герой.