Спорни текстове в учебниците. Мнението на историците

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

Владичество, робство или съжителство? Йордан Димитров се срещна с двама безспорни български историци - акад. Георги Марков и проф. Пламен Митев, които изразяват своето мнение по този спор.

За отпадането от задъжителната програма на "Записки по българските въстания" акад. Георги Марков смята, че това се дължи на стремеж да се европеизира българската история и българската литература. "И това идва пак от тези фондации, коиот казват "Вие трябва да се отворите, вие сте ЕС". Той каза, че преди 4 години експерти от Брюксел са дошли в Института по история на БАН и са направили една основна оценка - прекалено вторачване в националната история. "Трябвало да пренебрегнем политическата история и да наблегнем на социалната и на микро история, на всекидневната история", каза академикът. Оттам, според него, идват промените в програмата за 6 клас. Там, по думите му, съществува темата за мирно съжителство между християни и мюсюлмани с оглед децата да се възпитават в толерантност, но "едва ли примерите от Османската империя са най-удачните".

Според Пламен Митев "мирното съжителство" е само едни от многото акценти в учебната програма и не тлябва да се втренчваме в него. Той смята, че министерството е трябвало "да обясни нещата без притеснение, защото е много трудно при тази медийна атака, да напипаш верния тон".

Имаме ли механизъм, по който научната общност може да спре процес, ако бъде направен опит да бъдат отнети части, важна информация от историята?

Пламен Митев е на мнение, че част от тези гафове идват в резултат на "престараването на някои автори, които искат да се харесат на определени среди". По отношение на преместването на Паисиевата история от 6-и в 9-и клас, Митев каза, че всъщност никой не споменава, че паралелно с учебниците по литература има и учебници по история и в сегашния учебник за 6-и клас се изучава Паисий в самостоятелен урок. "Никой в публичното пространство не каза, че в Възрожденската истроия ще се изучава в новата схема в 7-и клас, където отново ще има акцент върху зараждането на националната идея. Паисий и Софроний Врачански не могат да не присъстват там".

Истината за тежестта на османското владичество е трудно да бъде проследена, защото през първите столетия нещата изглеждат драматично, но в последната четвърт на 19 век, "когато самата Османска империя започва да се модернизира и европеизира", се създават предпоставки и за свободната инициатива на българина, и това довежда до това, което сега виждаме като материална култура на българското възрожденско общество, отбеляза проф. Митев.